Китай, част 3

Както споменах в края на Част 2 - Остана да разкажа за Суджоу и Шангхай.

Суджоу е известен с каналите и с градините си, и също го наричат "Венеция на Изтока". Още като разбрах в коя част на Китай отивам, реших да посетя някой от "водните градове", и в крайна сметка решението беше определено от това, че една приятелка щеше да е там по същото време. Какво съвпадение - да сме точно в точи отдалечен край на света по едно и също време! А Суджоу определено си заслужава, защото хем е голям и има много атракции, хем ги има каналите от по-малките и по-запазени градчета.

Още площадът на гарата изглежда обещаващо.

Отседнах в един хотел в малко по-традиционен стил, със собствена градина.

Градините на Суджоу са една от атракциите на града. Големите къщи и владения са строени с огромни и интересни градини, с идеята да се пресъчдаде природата от местата, от които идвали обитателите им. Също така, идеята да се създаде усещане и условия за покой и размишление. Затова градините са направени с езера, скали, и растителност, която наподобява тази в планината. А архитектурата е подобна на будистки храм. За разлика от западните градини, няма много цветя или цветни храсти. Много от тях са обявени за световно културно наследство.

С моята приятелка (тя дойде от Шанхай) се видяхме на гарата, и първо отидохме до квартала с каналите. Изглежда отидохме до доста туристическа част, която не знам дали е най-известната (определено не е известната Shantang street, както разбирам сега, като си гледам локацията на снимките). Все пак, изглежда автентично. Канали, мостове, лодки, магазинчета, сергии, много хора, момичета в старинни китайски рокли.

Изглежда едно от забавленията е да се преоблечеш и гримираш според определен исторически период, и да се снимаш сред подобаващи запазени исторически паметници.

Суджоу се намира близо до река Яндзъ и до огромното езеро Тайху, и го пресича мрежа от канали, речни ръкави, и езера. Животът в града е организиран около каналите и реките, и големите сгради имат градини с малки езерца. Отделно, големите реки са транспортни канали. Това развива града и индустриално.

Все пак, изглежда по-малко модернизиран от Ханджоу. Това са малко впечатления от странични улици.

Трябваше да обядваме, и решихме да влезнем във възможно най-локалният ресторант (в една странична улица, къща с няколко маси, и изглежда че локални хора ходят там). След доста усилия, и през телефонен превод, успяхме да се разберем, и да поръчаме. За наша изненада, оказа се че сме поръчали това (вместо dumpling, за каквото го мислехме). Как се яде такова нещо, което е само черупка? Така и не разбрах.

След това отидохме към първата градина. От google: Градината на лъвската горичка (Lion Grove Garden или Shī Zǐ Lín) в Суджоу е известна с уникалния си лабиринт от скални образувания (Taihu rocks), наподобяващи лъвове. Създадена през 1342 г. от будистки монах, тя е ЮНЕСКО обект, комбинация от дзен философия и изкуство.

Тази градина доста ни изтощи. Наистина, човек може дълго да търси изхода от лабиринта (като нас), и трябва да се провира през доста тясни проходи в скалите. Много изненадващо. Градината е доста голяма, естествено с езеро, и с павилион, както се вижда на горната снимка.

След като я разгледохме, се отправихме към най-известната градина, Градината на скромния администратор (Humble administrator's garden), обаче се отказахме. Имаше прекалено много хора и голяма опашка.

Вместо това, отидохме да пием чай до едно от типичнo място за чай с мехурчета (bubble tea). Там, отнова с помощта на телефоните, преведохме менюто. За наша изненада, един от чайвете беше преведен и от двата телефона като Чай с цвят на патешки изпражнения. Оказва се, че това си е официалното име, а чаят всъщност е доста хубав.

Трябва да се спомене за коприната в Китай. Първо, в Китай хората пазаруват основно онлайн. Магазините са до голяма степен за туристи, или просто за да представят различните производители, когато са достатъчно големи. Има наистина много туристички магазинчета с (основно) евтина коприна, но всички са едни и същи, и продават традиционни китайски рокли и аксесоари. На долната снимка може да се види нещо от стоката им. Други, по-приемливи неща се намират трудно, по вторите или трети етажи на някои магазини за стандартни (а не традиционни) дрехи.

Трябваше да се запътим обратно към гарата, и междувременно решихме да опитаме някои от местните плодове, като например дуриан, и нещо като грейпфрут.

Ето и гледката към една от големите реки на път за гарата.

За съжаление, нямам много снимки от Суджоу. Надявам се да имам възможността пак да го разгледам.

Последен ден - Шанхай

Последният ден в Шанхай започна с посещението в старият град на Шангхай (който е много малък, само няколко улици). Хотелът ми беше на перфектно място - до старият град, недалече от Бунд (надолу обяснявам за Бундът), и до станция на метрото. И така, след като си оставих багажа, се отправих към стария град. Разбира се, от всеки един ъгъл се виждаха високи сгради. И доста модернистични.

Старият град е комплекс от улици и сгради в специфичен стил, и навсякъде магазинчета или ресторанти за туристи. Изглежда автентично и впечатляващо. Но има и такива неща - надуваеми анимационни фигури по магазините, които изглеждат доста кичозно.

Освен това, по улиците звучи музика.

По средата е сградата на губернатор Пан Юндуан, със съответната и градина Юй (Yuyuan), построена по време на династията Мин (както и повечето интересни сгради които видях по време на това пътуване). Разбира се, градина с езера, и в тях отново от тези Кои риби (също така известни като брокатен шаран).

Тъй като наближаваше време да се стъмни, отидох към Бундът. Това е известна алея в централен Шанхай, разположена по протежение на река Хуанпу, известна със своята историческа европейска архитектура от 19-ти и 20-ти век. Както и гледката на многобройни небостъргачи - най-известният от тях е телевизионната кула „Ориенталска перла“. Няма как да се сбърка.

Ето така изглежда гледката преди да се стъмни. Впечатляващо.

Нещата драстично се променят след половин час. Сградите не просто светват, а се превръщат в екрани от различни светлини, и дори картини. Като огромно информационно табло. Алеята е много широка, и пълна с хора. Сградите в европейски стил светват покрай реката. Усещането е невероятно. Накъдето и да се обърне човек, има нещо забележително.

Малко по-надолу е известният булевард, или по-скоро огромен площад, Нанджинг (Nanjing road). От двете страни са наредени огромни молове с всякакви магазини, които работят и през нощта, или поне до полунощ. Всеки от тях има по четири-пет ресторанта. Хората въобще не намаляват, дори когато е по-късно.

Реших да използвам момента и да си купя куфар за пътуването на следващия ден. Никакъв проблем да се пазарува след 10 вечерта.

На следващия ден имах време до към 5 следобед, да разгледам Шанхай. Започнах с Градината на Юй. Сградата е построена от тогавашния губернатор Пан Юндуан, който искал да възпроизведе природата от провинцията на родителите му, за да се чувстват добре в градската среда. И така, донасят се стотици скали, подобни на тези в Жълтата планина и около Ханжоу, засаждат се подходящи дървета, и къщата се строи в стилът на типичните там павилиони. Има много различни части на градината, като целта е човек да може да постигне спокойствие и да достигне до дълбок размисъл. Лесно е да се каже, а особено в днешно време е трудно да се постигне.

И вътре, и навън архитектурата е забележителна, и има много обекти на изкуството.

Освен това, вътре имаше и изложба на съвременни художници. Но повечето посетители останаха в градината.

Определено има връзка между традиционните планини над облаците, и небостъргачите.

След това се отправих към една друга част на Шанхай, Тианцифанг. Това е и частта, която най-много ми допадна. Това е комплекс от стари сгради (Шикумен стил, типичен за 19 век, и смесващ източни и западни влияния в Шанхай), свързани с тесни алеи (това не са улици), и навсякъде малки магазинчета, алеи, ресторантчета, и автентични локални бизнеси. Мястото е като вълшебно. Човек може да се загуби в лабиринта от сгради. Интересното е, че има вход и изход, може би повече от един и от двата. Честно казано, доста обикалях в търсене на едно магазинче, което подминах първия път без да го посетя. После се опитвах да го намеря около час. За сметка на това, видях всички възможни магазинчета, както и отделен комплекс от сгради и ателиета, и място с истински бариста, и какво ли не.

Също там реших да влезна в едно магазинче за чай, където ме почерпиха много хубав чай, разказаха ми за чайовете в Китай, и като цяло открих, че съм ценител на чай (особено китайски). Хубавото е, че има толкова много видове хубав китайски чай, че човек може да опитва нови цял живот.

Най-накрая реших да продължа ходенето из Шанхай. Все още в квартала French Consession (Френска Концесия), който има много интересни улици, със шикумен сгради, европейски сгради, типични китайски паркове, и толкова много за което просто е трудно да се опише. Нямам много снимки от там. Продължих към частта от квартала, нарещена Ксиантанди, която пак е от шикумен сгради, но много запазени и преобразени в луксозни магазини, офиси, и ресторанти. Не ми хареса особено. Но преди тази част на града има улици където магазинчетата на приземния етаж са много интересни, някои направо мистериозни, някои са за правене на сувенири, или за малки птички, или за камъчета, или за какво ли не. Опитах се да мина по тези улици за втори път, но не успях, защото просто беше като по-голям лабиринт.

След това се върнах до хотела да си взема багажа. Последна гледка към сградите от шанхайския Бунд, метро, летище.

Мисля, че имах късмета да видя някои от най-интересните места от Китай при първото ми посещение там. Едно посещение не е достатъчно - ще се върна.

Китай - Част 2 - Ханджоу

Стигнах до Ханджоу вечерта, отидох си в хотела, и от там отидох на вечеря организирана от конференцията, на която сервираха около 10 различни ястия, и представиха традиционни танци.

До тук, впечтленията ми от Ханджоу бяха основно нови квартали с огромни блокове, река с мост, огромна гара, и навсякъде електрически коли. Оказа се, че за да получат регистрационен номер за града, хората трябва да си вземат електрически автомобил - иначе не може. Затова и въздухът в града е чист, въпреки че градът е 13-милионен. Между другото, така е от последните 10-15 години. Преди това е бил само 2-3 милиона (и това може да се види в българската статия в Уикипедия за този град, която не е обновена от 2003-та година - все едно човек се връща във времето). Градът е най-високо развитият технологично в Китай. Там е позиционирана най-голямата технологична компания в Китай - AliBaba, и няколко от най-големите компании за роботика и AI. Затова и конференцията по роботика беше в този град. И така, градът е придобил новите си високи квартали в последните 10 години, с огромни и наистина впечатляващи сгради. През 2016, там е имало среща на G20. Нашата конференция беше в Експо-центъра където е била и Г20-срещата. Явно точно тогава са построили и някои от сградите наоколо.

Ден 5

Обикновено пропускам да покажа конференциите на които ходя, но този път мисля че си заслужава да покажа някои впечатления. Докъде стига напредъка в роботиката, може да се види от видеата долу. И макар че тези роботи не са автономни (управляват се или с дистанционно, или с имитация през VR-headset т.е., teleoperation -- това е когато човек показва точно действието, което роботът трябва да направи, както в първото видео), сме много близо до автономни роботи, които ще ползваме във всички области на ежедневието и на производството.

Ден 6

Видях се с една колежка, която сега работи в Китай. Отидохме до нейният университет (снимката отдолу), а след това на обяд.

Разбрах нещо много интересно - в Китай като отидеш на ресторант, поръчваш поне 5-6 ястия (за двама), които се споделят. Колкото повече хора са заедно, толкова повече ястия се поръчват, и всички ядат от тях. Ако нещо остане, се взима вкъщи. Също така, в наистина добрите ресторанти (където ходят китайците) не е особено евтино. Ето така изглеждат яденетата в един такъв ресторант - и всяка чиния е една порция, по-точно, едно от ястията за поръчване.

После се върнахме за конференцията, и вечерта отидохме в центъра на Ханджоу. Там е и известното с красотата си езеро на града, с огромен парк около него. Разходихме се малко около езерото.

Мисля, че светлините на тези хълмове са направени да изглеждат много впечатляващи като се гледат от тази част на града.

Интересно нещо за градовете в Китай е, че навсякъде, или поне на много места се чува музика, и хората се събират да танцуват. След това се разходих по една алея със сергии на занаятчии с много интересни неща, откъде се снабдих с миниатюрен керамичен чайник и чаша.

Ден 7

Във втората половина от деня отидох до хълмовете над езерото. Точно там е един от най-известните будистки храмове в Китай - Лингйин (Lingyin Si).

Един от колегите на конференцията беше препоръчал как да стигна до там с такси, до задната част на хълма, после се изкачват 1000 стъпала нагоре. Така и направих. Малко след като слезнах от таксито и тръгнах към квартала под хълма (един от старите квартали на Ханджоу), видях едно животно да напредва бавно през тротоара. Спрях се и се чудих какво да направя, после един друг човек се приближи до него, и аз чак тогава се приближих -- оказа се много симпатичен миниaтюрен таралеж, най-вероятно този - новооткрит малък таралеж в Ханджу. Но не го снимах.

Продължих към върха - North High Peak (Bei Gao Feng), най-високият в Ханджоу. 1000 стъпала, като на всеки 200-300 има надпис, който показва колко остават.

Никакъв проблем, след предната разходка в планината ми се сториха не толкова много, и набързо се изкачих до горе.

Целта беше да стигна до храмовете - цял комплекс от тях. Не толкова трудно, тъй като отвреме навреме се чуваше много приятен дълбок звук от камбана.

Първият храм, до който стигнах се оказа че е Храм на богатството (Lingshun Temple) - един от петте храма, построени от индийският монах Хуили в Ханджоу. Ето от къде се чуваше звука. Тук, за разлика от Хонгкун, където имаше огромен тъпан, в храма имаше камбана.

Както във всеки храм, огромната статуя на Буда няма как да се изпусне.

Също там е и входа към един лифт, с който може да се стигне директно до най-големият храм - Лингийн. Аз обаче продължих пеша.

Тръгнах по едни тесни стъпала, като целта ми беше да достигна до храма Лингйин. Тук трябваше да се размина с доста народ, тъй като явно беше стандартният път. Както и да е, достигнах до този храм.

Най-интересното около него са скалните статуи. Скалите наоколо са от варовик, и могат да се обработват сравнително лесно. Има няколкoстотин, или дори повече статуи, издълбани в скалите на връх Фейлай (Летящият връх), който е от варовични скали.

Тези скални ниши или “grottos“ често изобразяват Буда или Бодхисатва в различни пози. Най-известният от там е Щастливият Буда с чанта - цяла композиция на централната статуя с по-малки статуи на ученици. Има и обяснение какво символизира.

"Maitreya Buddha is nicknamed by the locals as Big-belly Buddha. With a huge head and full cheeks, the 1.9 meter high statue sits bare-footed in a cross-legged form. Belly exposed, his left hand holds beads and his right hand places on a sack. He is flanked by the 16 Arhats in different forms and poses, carved out of the rock face, following the natural form of the rock. The carvers did a superb job with proper exaggeration bringing out Maitreya Buddha’s thorough joy and free manners.

Here is a couplet that describes the Laughing Buddha: "His belly is big enough to contain all intolerable things in the world; His mouth is ever ready to laugh at snobbish people on the earth." Коремът му е достатъчно голям, за да побере всички непоносими неща на света; устата му е винаги готова да се смее на снобите на земята. Широката му усмивка се е превърнала в символ на връх Фейлай в Ханджоу.

Може да се види какви причудливи форми се образуват само от дъждовете и вятъра на този връх.

Отреща е храмът Лингйин, който е композиция от сгради. Във всяка от тях има различни статуи на Буда, на бусдистки монаси, и на различни Бодхисава. Някои от тях определено имат индийско влияние.

Ето го и отблизо.

След това посещение успях да пътувам обратно с автобус, който беше порядъчно натъпкан, но пък ме закара точно до центъра на Ханджоу, до езерото. Трябваше да отида до представлението, организирано през конференцията. Това представление е една от големите атракции на Ханджоу, и е било създадено за да почете срещата на лидерите на G-20 в Ханджоу. Нарича се The Enduring Memory of Hangzhou - Незабравимият спомен от Ханджоу. Представлява невероятен спектакъл от музика и танцови изпълнения върху водата, с осветление което създава огледални и всякакви други ефекти, и прави спектакъла незабравим.

Появяват се музиканти върху плаващи платформи, балерини пред полупрозрачни екрани, и танцьори с чадъри които се отразяват във водата. Аз се почувствах като че ли на откриване на олимпийски игри. Ето тук https://www.youtube.com/watch?v=H8-RAUZq8JA може да се види повече.

На връщане, светлините от Фейлай създадоха друг спектакъл в езерото.

Както и светлините на Ханджоу.

Последният ден в Ханджоу отидох на известната пазарска улица, която е в старата част на града. Всъщност, целият квартал там е в по-традиционен стил, и си заслужава да се посети, заради приятната атмосфера.

Известната улица започва с тази статуя на Буда, с много купувачи (може би?) по нея.

По-нататък има няколко приятни улици, с много стари аптеки за традиционна медицина, в които има всякакви билки, животински продукти, и всякакви мехлеми и други неща за лекуване. Не снимах вътре.

Както и много кафенета, в доста западен стил. Интересно, че са на една улица.

Наблизо е и градският храм на Ханджоу, който пропуснах. Вместо това, реших да се разходя из парка, и въобще не съжалявах. Паркът е много красив. Из цялото езеро плуват "koi fish" - рибите, които са много характерни за Япония. Всъщност, тази част на Китай има архитектура и въобще усещане близко до това в Япония. В третата част ще покажа още повече гледки, които могат да се свържат с Япония.

Аз реших да отида до пагодата, която се вижда от нощните снимки.

Стигнах до нея, но имаше прекалено много хора, и се отказах да я посетя. Ако някога пак отида до Ханджоу, ще го направя, защото около нея е много красиво, а има и интересна история. По-точно, била е построена върху една пагода от преди 1300 години. Сигурно вътре ще е интересна.

Продължих по езерото, завърнах се отново през приятните улички, повървях зад този човек който носеше вероятно някакъв специален сорт смокини, които не можах да опитам, и това беше последният ми ден в Ханджоу.

И така, отново се качих на влака, към следващият интересен град - Суджоу. Повече за това - в част 3.