Ден 1
Пристигнахме в Стокхолм на 21ви юни 2024, който е един от големите празници в Швеция, и отбелязва средата на лятото и лятното слънцестоене с името си - Midsummer. От самолета се виждаше, че Швеция, поне около Стокхолм, е като земя на трохи и всяка троха е остров, и на почти всеки остров има по нещо - къща, сгради, или гора. Стокхолм е съставен от доста острови които са свързани с мостове или с пътища. Ние първо се отправихме към парка Скансен, който е голям парк с цяло малко селце вътре, със запазени занаятчийски дюканчета и работилници, стара поща, и стари сгради, и показва как са живели хората преди модерните изобретения. Повечето шведи напускат града по време на дните на Midsummer и си отиват по разни вили и места в провинцията, а тези, които остават, както и чужденците в града, отиват в парка Скансен, защото там празника се отбелязва по традиционен начин. По-точно, всички се закичват с венци от цветя или зелени клончета, има големи стълбове които се украсяват със зеленина, и около тях се танцуват танци в кръг. Тъй като отидохме малко късно, пропуснахме танците, но пък видяхме и чухме музиката, и венците. Много от работилниците затваряха, все пак видяхме че не са твърде различни от останалите стари занаяти по света - стъкларство, ковачи, и т.н. Нещо много типично за скандинавските страни е да правят покриви от торф, които изглеждат като че ли на тях могат да се отглеждат зеленчуци, а самите къщи са като излезли от някоя приказка за хобити. И целият парк е много приятен, с доста открити водни пространства. Стокхолм е голям. Това е което е първото впечатление от него, с широки светли улици, големи сгради, и много исторически сгради. И като ги видиш, осъзнаваш, че нищо не знаеш за северните страни. Някакси са останали изолирани в часовете по история, с изключение на споменаването на викинги на север. А те са постигнали изключително много и са повлияли (и все още го правят) на развитието на западната цивилизация поне колкото южните страни. Почти всичко е затворено в града, все пак има отворени заведения и откриваме, че шведските ястия винаги се сервират със забодено шведско знаме (не само в Икеа) и въобще, знамето е почти навсякъде. Вечерта заспиваме на светло, и не съм сигурна дали изобщо се стъмва през нощта на тези най-дълги дни.Ден 2
На следващия ден решихме да посетим най-известния музей в Стокхолм, Васа. Васа е името на един епичен кораб построен през 1590та година от викингите, с цел да покажат че са владетели на моретата, и да демонстрират военната си сила, особено пред Полша. Корабът е огромен, на няколко нива, и на някои от тях има военни оръдия. Има пищна украса на римски императори, морски божества, ангели, и какво ли не още. Боите са избледняли, но има възстановен макет който показва как корабът би изглеждал. Много, много впечатляващо. Дори спасителната лодка е с размер на сегашна голяма яхта.Все пак, този кораб не е успял да изпълни мисията си, тъй като се потопил и потънал в момента в който го сложили на вода. После, към началото на 20ти век го извадили от Балтийско море. Подобни, по-добре изчислени кораби били построени малко след Васа, и успяли да респектират всички по северните морета.
После отидохме до един от по-големите острови, Waxholm, с ферибот. Пътува се около час. На острова има селце с много приятни, типично скандинавски дървени къщи в различни наситени цветове.Има и крепост със замък, които обаче не посетихме. Магазинчетата бяха затворени, но туристическият офис работеше и там ни препоръчаха да отидем до съседния остров, за да разгледаме една друга крепост, на която точно на този ден имало изложба. Това и направихме, като се качихме на друг ферибот, за 20 минути, и отидохме към остров Rindö.
Там първо обядвахме, в един приятен ресторант, в който поръчването и плащането, както в много ресторанти в Швеция, става на бара.
След това минахме през една горска пътечка, и стигнахме до старата крепост, където има и новопостроена (не съвсем нова, вероятно от втората световна война) военна сграда. Оказа че оригиналната крепост е там от 1850та и целта и била да защитава замъка от нападения по море.В сградата имаше изложба на картини, които набързо разгледахме, и се отправихме отново към гората.
Шведската гора е от ели, папрати, и боровинки, и въпреки че е на морето, усещането е като че ли е високо в планината. Тръгнахме по една малка пътечка, и след около 20 минути се озовахме на закътан залив с лодки, и малки къщички от другата страна. Прекрасно място за почивка през лятото. След като се завърнахме на първия остров, се разходихме малко из уличките, и попаднахме в задната част, където отново имаше закътан залив, къщички, и нещо като малък плаж, за не повече от 10-20 души. Наистина хубаво място, на което за съжаление нямаше как да останем дълго, тъй като трябваше да си хванем ферибота за Стокхолм.Ден 3 - Обратно в Стокхолм
Няма как човек да е в Стокхолм, без да посети стария град. Отидохме по малките улички, и там естествено магазинчетата за сувенири и кафетата бяха отворени. Сградите отново са цветни, високи, и в северняшки стил. За да се стигне до старият град, трябва да се мине покрай кралския дворец, парламента, и други официални сгради. От мост на мост се стига до стария град. Морето навсякъде е част от града.В стария град влезнахме в едно от типичните уютни кафенета, да пием кафе и да опитаме от типичните канелени кифлички. Това е част от шведското понятие "fika", което означава да отделиш време за почивка и за наслаждане на обстановката, храната, хората с които си, и сегашния момент. Затова и в доста заведения няма интернет и не може да се работи.
След това отидохме да видим смяната на кралската стража, която церемония е около един час, и става с концерт от военни музиканти, които изпълняват много приятни приповдигащи настроението мелодии. Също така изсвириха една от песните на ABBA, Super trooper, за радост на всички наблюдаващи церемонията. Следобед разгледахме музеят на викингите, в който научихме интересни неща за историята им. Как са стигнали до Киевска Рус (и са положили основите на Киев) плавайки с корабите си по реките, и как са стигнали чак до Константинопол. И изобщо как са живяли, каква е била азбуката с руните, и какво е било обществото им. Например, голяма част от хората там са били нещо като роби (най-вече докарвани след войните със съседни страни) и те са вършели доста от тежката физическа работа. Накрая продължихме разходката из центъра на Стокхолм, който е труден за обхождане за един ден, минахме под парламента през много впечатляващи арки, и така денят приключи.Още дни
На следващия ден останах в Стокхолм, заради основната причина за посещение - конференцията ми, и успях да отида до фотографския музей, който отново е на друг остров. Имаше няколко изложби, от които най-интересна беше тази с постерите на известен артист, и една друга със снимки от пейзажи които са заплашени от изчезване, благодарение на човешката дейност. А ето и една от гледките на Стокхолм точно от пред фотографския музей. Градът е на няколко нива, и се вижда инженерния талант който е вложен. Например, през улицата на долната снимка може да се мине през тунел за велосипеди и пешеходци, по стълбите, ако човек иска да достигне до сградите и улицата отгоре, и през ескалатор, в който се влиза от вратата в ляво. За първи път виждам подобна конструкция. Навсякъде в Стокхолм има интересни неща, като един глобален град от 2 милиона, с културни центрове и уважение към миналото. Поне в центъра е пълно с просторни площади и красиви сгради, всяка със своята история. Като част от конференцията (официалното откриване) имах късмета да посетя сградата на градската управа (Stockholm City hall), сграда която е разпознаваема за всеки от Стокхолм, и (почти) всеки швед, където се състоят и вечерите след церемониите за Нобеловите награди. Градът е направен хората да се чувстват добре. Особено пък през лятото, като че ли всеки е в добро настроение. И тук, както и в Севиля, има навсякъде лъвове, които явно са кралски символ на величие.Също така има просторни паркове, пълни с хора.
И почти всички имена имат общо с историята и културата на страната. След още няколко дни трябва и аз да кажа довиждане на този чудесен град, и, надявам се, до скоро. А канелените кифлички ги пробвахме след това и вкъщи, и понятието фика смятам да го прилагаме редовно.