Созопол през пролетта

Созопол е много известен град. Поне в България, това е един от култовите градове на Черно море, със запазен стар град, с останки на древногръцки и тракийски колони и стени, църкви от ранните векове, и най-вече, каменно/дървени къщи с по-големи горни етажи, отколкото долни, типични за районите на България, и северна Гърция и Турция (но всеки от тях си мисли че само типични за тяхната страна). Това, комбинирано с пясъчни плажове и хубави ресторанти е рецепта за туристическа дестинация. Созопол е културен град, с фестивали и събирания на артисти. С красивото старо име Аполония Понтика. С красиви гледки едновременно на морето, и на Стара планина, която стига до морето.

Созопол става препълнен, горещ, и много шарен лятото, шарен от сергии, изкарани маси от магазинчета, колички с неща за ядене, и всякакви туристи. Жителите на града се губят, по къщите си или заети с работа през лятото. Созопол е място, което има нова и стара част. Новата част няма стари сгради, има много хотели, или големи сгради с доста апартаменти. Има и хубави вили със зелени пространства, има и незапънени парцели, и има един малък полуостров, който се намира на нещо като клиф от скали, които отиват в морето. Това беше и нашата база през пролетта. От всеки прозорец се вижда морето. През пролетта, там се чуват най-различни птичи песни. Изгревът над морето е забележителен. Защото няма други звуци, освен птичите песни. Няма бръмчене на коли, машини и самолети, няма гласове на хора, котки, и бебета. Просто птичи песни, светлина, и море. Не знам как стана това, но се събудих точно преди изгрева. Без будилник. Нещо твърде необичайно за мен, и определено си струваше. Най-запомнящата се сутрин на годината.

Освен това, навсякъде има дървета, които цъфтят с наситено розов цвят. А листата им, когато са съвсем малки, са жълти, и се получава много красива гледка от преливащи цветове. Друго което забелязах, е че листата на дърветата, преди да се раззеленят, са жълто-оранжеви, и всъщност, пролетните цветове не са толкова зелени, колкото шарено жълто-оранжеви, почти като през есента.

Но са по-свежи, с повече цветя и пеещи птици.

Дори по дюните които са наблизо, растат цветя. Макове, и, близо до тях, други жълти и лилави цветя. Също успях да намеря обяснение за една мистерия, която бях забелязала много отдавна, когато живеех в Холандия и се разхождах по дюните там, които са по-богато населени с растителност. Там, ако човек се загледа в далечината, вижда хълм с иглолистни дървета, все едно в планината, само дето хълмът е нисък, изкачваш се и зад него е Северно море. А на Черно море, дюните са съвсем ниски и морето се вижда от всякъде. Все пак, по тях растат лишеи и бодили, както високо в планината. Явно, защото почвата която е там трябва е съвсем малко, както в планината. Вместо скали има пясък, със същия ефект. Плажът беще съвсем празен, голям, с интересни черупки от миди и рапани, както си му е редът за априлски дъждовен ден с температура от 18 градуса. С подобаващо студена вода.

А от другата страна на пътя до дюните има интересен блатист район с тръстика, жаби, подобаващи птици (на които ми се иска да знаех имената по-добре), и изобщо впечатляваща природа. Всъщност, това е началото на националния парк и резерват Ропотамо, който продължава като се отива на юг, към Приморско. Който видях основно през колата, като се изключи кратката спирка за снимки. Гората е невероятно красива през април, когато тъкмо се е раззеленила. Дърветата са полски ясен, полски бук, и черна елша (отново, какви хубави имена имат, признавам че се разрових да ги проверя). Река Ропотамо е голяма, тъмнозелена река, която се влива в морето, чрез делтата си - ако не ме лъжат спомените от часовете по география в училище. На всяка крачка, буквално, има по нещо интересно. Самата река, табелата която казва да се пази природата, и малко след като отново тръгнахме с колата видях два диви лебеда, нещо което никога не ми се беше случвало в България.

Обратно към Созопол, на другия ден. Созопол е спокойно красив през пролетта. Смесица между тиха очарователност, и някакво усещане за очакване на -сезона- когато всички магазинчета, сергийки, ресторанти, и какво ли не ще отворят врати, и фокусът от красивите къщи и гледки ще се измести към долните етажи, и нещата които се предлагат. Видяхме няколко възрастни обитатели на стария град, които си поддържаха градините или къщите, няколко магазина, и не много ресторанти които бяха отворени. В този, в който отидохме ни посрещнаха доста сърдечно, препоръчаха ни точно коя е сезонната риба, и останахме много очаровани. Като цяло, хората по Черноморието са много спокойни и любезни, по всякакви места. Нямам прекалено много снимки от града, нямам и снимки от лятно време на тълпите които се разхождат, защото се опитвам да не хващам хора. Би било интересно да се види разликата между пролет и лято, и следващият път може да се опитам да допълня колекцията си от снимки. Засега, имам повече снимки с котки, отколкото с хора.

Освен това, тук няма да говоря толкова за забележителностите на Созопол. Все пак, освен мястото с арката от първата снимка, което за свързвам с фестивала Аполония (но не знам защо, сигурно съм била там някой път по време на фестивала), и което е една от останките на древния град, си струва да се отбележат старите църкви и параклиси, изпокрити по дворове или между къщите. Или не толкова изпокрити.

Минаваме покрай градската Художествена галерия, която е красива сграда с голяма градина, която ремонтират. Навсякъде около нея има от розовите дървета.

И стигаме до това място, което не бях сигурна дали е останка от къща, или нещо повече. Това място се нарича Нос Скамний, и е много интересно. Оказва се, че останките са от средновековен манастир, и комбинирани с гледката на морето, придават усещане за старинност и затишие. Вижда се хубава гледка на стария град, и на морето, и на скали в морето, с интересни форми, за които жителите на града си имат имена (но аз все още не ги знам). Ако много внимателно се вгледате, ще видите една чапла на скалите, и един летящ гларус. Една от скалните формации прилича на лице в профил.

Има една почти разрушена къща, първата от редицата къщи директно след нос Скамний, която принадлежи на известен български артист. За съжаление, той не може да я поддържа, и къщата е полу-разрушена. А всички останали са обновени и превърнати в мини-хотели и къщи за гости с ресторанти, приканващи основно чуждестранни туристи. Все пак, обстановката изглежда автентична, а това което на мен най-много ми харесва, е, че в процепите между две къщи се вижда морето.

Продължаваме по улиците с хубави имена, като Буравестник, Албатрос, Феникс, и Гларус. И обратно през парка с розови дървета. Чудя се, дали наистина има прясна риба в този магазин, който точно на този ден не е отворен, и може бе ще отвори чак през юни, когато градът започва да се пълни. Една лодка е паркирана в задния двор. И останалите рибарските лодки са закотвени, и в очакване.

Връщаме се в нашата база, с гледки на стария Созопол и на близките острови. Няма да ми омръзне да гледам морето и да го снимам под различна светлина.

До следващият път.