Това е продължението на пътеписа за Япония, първата част е
тук.
Камакура
Следващите дни беше основно конференция в Йокохама - градът от който не бях видяла почти нищо на дневна светлина. Все пак, реших че си заслужава да отида за един късен следобед до Камакура, близък град на брега на морето с много храмове, който някога е бил политическа столица на Япония.
Успях някакси да се ориентирам кой е правилният автобус, и веднага се запътих към най-известното място, статуята на огромния седящ Буда (Дайбутсу). Това наистина е огромна статуя, дотолкова, че под нея има помещение в което може да се влиза.
Има приятна градина и храм от задната страна на статуята, но след като човек я снима, няма какво толкова да се прави там. Затова се запътих към следващият най-близък голям храм, Хасе Канон, или
Хаседера. Вече ставаше доста късно, и нямаше много посетели. Това е най-интересното и хубаво място, което видях в Япония.
Между другото, има много какво да се каже за Камакура. Например, цял период на будизма се нарича Камакура. В градът и близо около него има огромен брой храмове и места за посещение. Има сайтове които обясняват за всички тези храмове и аз бях се амбицирала да посетя много от тях, но забравих да си дам сметка, че е доста късно следобед, а те затварят в 17 часа. Затова не можах да посетя повече храмове, и Хаседера можах да разгледам само набързо (затова смятам да се върна пак).
Едно от най-впечатляващите неща в Япония са градините. Този храм има вълшебна градина, в която и най-малкият детайл е на място, и вдъхва радост само затова че съм била там и че съм я видяла, дори за малко. От цветята, през водните кончета, през рибите във вирчето, през всички дървета, през статуите, градината най-много ми хареса в този храм.
Освен това, има и каменна градина (karesansui), която е Дзен градина, типична за манастирите или храмовете в Япония. Това е градина без растения, която е оформена от различни по големина камъни, и настилката напомня на водни вълни. Целта на такава градина е да се наблюдава от някоя пейка, и да подпомага медитацията на монасите. Идеята е да се предастави природен пейзаж, или неговата същност, сякаш замръзнала във времето.
Този храм беше много интересен, не само заради уникалните статуи на богинята на състраданието, заради които е известен. Има подземие, което представлява пещера в коридори, в който човек трябва да върви наведен, за да мине. Съвсем тъмно и тясно е. Оствят се свещи или други предмети, свързани с ритуали за благополучие на семейството, или мир на починалите. Вътре е тъмно като в пещера, и пак има статуи.
Може доста да се говори за статуите в храма. Основно, те се делят на такива на богинята Хасе която е божество на състраданието, и на малки или големи статуи на Джидзо - божеството пазител на децата. Ето тази ми е любима.
Като бях в храма, не знаех какви са тези малки статуи. После прочетох, че символизират деца, които не са се родили, или са починали при раждане. Има хиляди такива в храма.
По-нататък следва изкачване по стълби, и се открива самият храм.
Има типичните елементи, със специално място за молитви изписани на свитъци, статуи, и т.н. Не можах да разгледам всичко. Но цялостната атмосфера беше изключително приятна. Наистина място, където човек може да се чувства спокоен и да търси духовен мир. До храма има широка площадка с гледка към града и морето.
Имаше и стълби нагоре, към още някакво място с панорамна гледка, но вече не беше възможно да се отиде натам. Затова и доста бързо слезнах надолу (след като си взех късметче от храма - лист с мистериозна мъдрост, преведена и на английски).
След като излезнах от храма, реших да отида към брега, тъй като нямаше как да посетя други храмове. Камакура е много приятен град с малки улички и кооперации или къщи с дворове. Бързо стигнах до плажа. Плажът представлява голяма пясъчна ивица, с няколко заведения към по-централната част. Общо взето, нищо особено, но водата беше приятна.
След това продължих по уличките. Едно от нещата които правят впечатление в Япония -- страна за която имам очаквания че е високотехнологична и добре развита -- са тези стълбове с навити жици които са навсякъде по малките улици. Поне на мен не ми изглеждат съвсем безопасни, но може би са. А друго интересно е, че има знаци които показват пътя за евакуация в случай на цунами.
На връщане към гарата попаднах в една книжарница за стари книги. Не знам дали знаете - аз не знаех - че книгите в Япония се отварят обърнати на 90 градуса и се разлистват в обратната посока. Както и да е, тази книжарница ме привлече, и реших да я разгледам. Освен това, след като си купих онази фигурка на жабок (в първата част разправям за нея), се порових малко да науча повече по темата за тези животни -- по-точно жаби, зайци, прасета, и някои други, които се срещат доста и по филмите от студио Гибли, и защо са разпространени в японската култура. Оказа се, че първите рисунки на очовечени животни са от към 17ти век, нарисувани на един свитък (Chоjу Giga, Scroll of Frolicking Animals) в един от храмовете в Киото, от един монах. Свитъкът е много метри дълъг, и се състои от различни истории с различни животни, които носят вода, танцуват, боричкат се, или участват в състезания по стрелба. Аз си мислех, че това има общо с моят жабок и книгата която продавачът в Токио ми показа, и попитах продавачката в книжарницата, като и показах за Chоjу Giga на телефона си. Най-изненадващо, тя отиде да търси нещо, и се върна с кутийка, която отвори, и измъкна навита ролка с целият свитък с всички рисунки. Ето някои малки сегменти.
Аз много се зарадвах на тази находка. Няма нищо общо, или поне не пряко с жабока, и по-добре.
Последни дни
Успях да отида още веднъж до Камакура, за да видя поне още един храм там, Tsurugaoka Hachimangu. Това е много голям храм, с парк около него, и изглежда е най-добре да се види пролетта, когато черешовите дървета са цъфнали. През юли няма цветове, но имаше огромен брой водни лилии.
Друго интересно е, че в парка има много гълъби, за които се счита че носят добър късмет, или нещо подобно. Целият комплекс е много голям, с няколко сгради, и в тази най-отгоре има и музей.
Определено, Камакура много ми хареса. Най-вече, атмосферата в града, и храма Хаседера. Мисля, че от различните видове храмове и религии, определено ми допада Дзен будизма.
На следващия ден имах време преди полета да разгледам и Йокохама по светло.
Йокохама има много лица. Досега, в пристанищния квартал видях модерни високи сгради на високотехнологични компании, хотели, конгрес-центъра, увеселителния парк с атракциите около него, най-високия небостъргач в Йокохама (и, поне доскоро, Япония)... Много от най-големите японски компании, като Фуджи например, имат центрове за изследвания и иновации там. Неслучайно доста от големите конференции в областта на технологиите се провеждат там, например догодина ще е една от най-големите конференции за роботика. Има и доста високи блокове с апартаменти, и парк до брега на морето.
А точно от другата страна на този квартал е най-големият китайски квартал в Япония. Тъй като ми препоръчаха да не изпусна да го видя, отидох до там последния ден. Всъщност, китайският квартал представлява една улица с най-различни ресторанти или места за купуване на храна, и тук-там някой магазин за китайски сувенири. От едната страна има китайски будистки (може би) храм. Има голяма разлика между китайската и японската култура, като който и да е японски ресторант или магазин е много по-подреден и с ясно установени правила в сравнение с китайските.
Тези ягоди не са замразени, а са фиксирани със втвърдена разтопена захар или нещо подобно. И не се ядат лесно.
След това директно се стига до квартала с дизайнерски магазини и бутикови стоки, който е много симпатичен и има живописни улици с малки заведения.
Някъде там влезнах в ретро-изглеждаща сграда, с магазини от осемдесетте години, в които нито стоките, нито продавачите са се променили от тогава. Поговорих си с двама симпатични продавачи (семейство, на по 70 и нагоре години) в един от магазините от който си взех нещо. Те се зарадваха като им казах че съм от България, и казаха че в Япония хората знаят за България и за българското кисело мляко.
И после се върнах покрай пристанището, като преди това минах през някои паркове с цветни градини.
До скоро, Япония! Ще се върна.
