Пътешествие в Исландия, четвърта и последна част

Последната част от този пътепис не е толкова богата на приключения, както предните. Рейкявик е уютен град, и освен да го разгледаме и да се топнем в Синята лагуна, нямаше какво толкова да правим.

И така, след водопада Seljalandsfoss продължихме в посока Рейкявик - столицата на Исландия и най-големия град там, като в превод името му означава "Пушещият залив". Цялото население на Исландия е около 300 000, и по-голямата част от него е в района на Рейкявик и градчетата около него.

По пътя продължи да е слънчевото време, и интересни панорами с пушещи гейзери се разкриха пред нас.

Достигнахме до Рейкявик и се настанихме в хотела тъкмо преди да завали. Хотелът ни беше точно в центъра, с гледка към една от най-забележителните сгради, лутеранската църква Халгримскиркя (Hallgrímskirkja). Успяхме да я видим в хубава светлина.

А след това излезнахме да разгледаме града, и тъй като дните лятно време са толкова дълги, имаше време за всичко.

Къщите в исландските градове са разноцветни, много от тях са в наситени цветове, вероятно да се отличават в мрачното зимно време. А лятото усещането да се разхождаш между тях е много приятно.

Има много изрисувани сгради, и като цяло графитите и уличното изкуство са доста впечатляващи.

Магазините са отворени до към 10 часа вечерно време. И почти всички магазини са с исландски сувенири - по централните улици на Рейкявик почти няма магазин, който да не е за сувенири или стока, която е основно за туристи. Настилката на една от улиците е с цветовете на дъгата, и символизира толерантността и принципте за равенство на половете в Исландия. Има и доста магазинчета с артистични или занаятчийски неща.

Ние продължихме да обикаляме, докато се изморихме, а навън така или иначе си оставаше светло.

Ден 7

На този ден ни очакваше полета за връщане, но чак към 12 през нощта.

Сутринта отидохме да видим църквата от близо.

Интересното за тази църква е, че е проектирана с идеята за базалтовите колони от лава, нещо подобно на тези от плажовете с черен пясък Reynisfjara, за които разказах преди.

А статуята отпред е на изследователя Лейф Ериксон, който стигнал до Америка 500 години преди Колумб.

Ние се разходихме в по-историческата част на Рейкявик, където са сградите на парламента и други институции, и наоколо.

А след това отидохме до другото място, където се виждат тектонните плочи от Америка и Европа, малко извън Райкявик. Минава се през лавови полета, отново като пустиня, от камъни в различни отенъци от сивото. Докато се стигне мястото, където отново могат да се видят двете плочи, както в Тингвелир, и може да се мине по мост от Европа в Америка.

Отправихме се към последната дестинация от нашето пътуване - Синята лагуна. Това е известен геотермален басейн, който e богат на минерали, с млечен син цвят, и е една от известните атракции на Исландия. Не може да се плува, защото нищо не се вижда във водата, а може би и заради минералите.

Нямам снимки от там, но снимки лесно се намират, например от тук. Но пък имам снимки от пътя до там. Синята лагуна е по пътя за Гриндавик, градът който пострада от скорошно изригване на вулкан (и наскоро след като се върнахме пак изригна, през декември 2024). Пътят до там беше затворен, въпреки това човек може да се отбие и да види лава на живо - разбира се не огнена течност, а нагорещена скорошна засъхнала лава, или нещо подобно. На собствен риск. Ние нямаше как да го направим.

Беше впечатляващо да се види колко бързо имаше проправени нови пътища през прясно образуваната лава, макар и не асфалтирани. И затворените пътища с оголени електрически проводници, минаващи покрай тях. Исландия е място, където човек разбира колко е крехка цивилизацията ни. А също и колко труд трябва да се полага на някои места, просто да се оцелява.

След като покиснахме в синята лагуна, се отправихме директно към летището. И така и не видях исландска нощ. Даже и след полунощ беше светло.

Едно е сигурно - ще се върна да видя как е и по тъмно.

Пътешествие в Исландия, трета част

На следващата сутрин пак отидохме до плажа с черен пясък, за който писах в предната част, само че от другата страна на скалата с пещерите.

Плажът е покрит с гладки камъчета.

Освен това се разкри много по-хубава гледка към морските стълбове, особено с някои интересни облаци наоколо. Видяхме и много птици над морето, само че не успяхме да ги видим отблизо.

Целият бряг в тази част на Исландия има такива образувания, ето още едни в далечината (по-нататък ги посетихме и от близо).

А след това се отправихме към следващата дестинация - Ingolfshofdi, пак на брега, с цел обиколка да се видят пъфини от близо. По пътя времето се проясни, и се разкриха невероятни гледки към планините отсреща, и ледниците им. Тук е мястото да се отбележи, че водата в Исландия е наистина най-вкусна от всякъде, където съм била, и може да се сравнява само с вода от високопланински извори. Исландците предлагат кани с вода във всеки ресторант и бар, и това е една от най-хубавите напитки.

Колкото повече се приближавахме към дестинацията ни, толкова повече времето се разваляше, започна да вали студен дъжд, и донякъде се зарадвахме че сме в колата, като видяхме един смел велосипедист да си кара колелото по пътя (като на десетки километри и в едната, и в другата посока, няма нищо...).

Ние продължихме към мястото на срещата, времето ставаше все по-неприятно, и не ни беше много ясно какво точно ще правим. Отбихме по едно малко пътче, и пристигнахме до една малка барака, по средата на нищото. Облякохме си всички слоеве от екипировката, и се присъединихме към групата от 10-15 човека, всички героично настроени. Дойде и гидът, един весел исландец, който беше по тениска и тънко якенце, защото забравил да провери прогнозата. И така, качихме се в един огромен стар трактор, и се понесохме по пътя. По-точно, се понесохме без път, защото такъв нямаше, през подгизналата земя.

Това, което се вижда отстрани, е вода.

След много дълго и подгизнало пътуване, спряхме в черния пясък.

Тръгнахме, и трябваше да спираме да изслушваме гида, който искаше да ни разкаже всичко, което беше подготвил. Той поне беше в много добро настроение.

След един много изнурителен преход, с много спирки, достигнахме до мястото където има пъфини.

Пъфините са много симпатични птици, които живеят лятото в Исландия, а зимата в Канада (май). Подобно на пингвините, пъфините си имат партньор за цял живот, както и собствена къща, в която се връщат всяка година, и си отглеждат деца, за които се грижат по повече от една година. Също така, живеят в колония от много птици, обикновено по скалистите и ветровити брегове. За разлика от пингвините, могат да летят, и то много добре. А за да се хранят, се гмуркат в морето и ловят риба.

След като видяхме доста пъфини, се върнахме - първо достигнахме до трактора, после обратно до колата. Това беше най-дългото време, което бяхме прекарвали в пороен дъжд с вятър, изобщо. Все пак, екипировката ни сравнително издържа.

Погледнахме към следващата точка в master-plan-a - разходка с лодка около ледници в морето.

И, тъй като все още зъзнехме и се възстановявахме от “разходката“, решихме да пропуснем. Нямаше как да ходим на още леден вятър, на открито, и в морето. Въпреки че имахме билети, които нямаше как да върнем, решихме да си стоим на топло в колата. Все пак, отидохме до мястото с ледниците, Jökulsárlón Glacier Lagoon - много известно място, където също трябваше да се разходим по Диамантения плаж - плаж с черен пясък, и с ледени късове. Пропуснахме и това.

Ето как изглеждат ледниците, до които не отидохме с лодка, а ги снимах отдалече.

Не съжалявахме особено, че сме пропуснали.

Видяхме отново същия велосипедист, който вече беше изминал доста километри.

На връщане спряхме в едно крайпътно заведение, Cafe Vatnajökull, с най-хубавото кафе в Исландия. Много странно, как такова място имаше по средата на нищото - без около него да има населено място. Имаше ужасно много птици, които гнездяха в полето и, незнайно защо бяха много шумни и постоянно наддаваха крясъци.

Ние определено бяхме много доволни, че намерихме това място, и че намерихме свободна маса (беше доста пълно) вместо да ходим около ледниците. Едно от най-приятните кафенета в Исландия.

След това се върнахме в хотел "Пъфин", и отидохме да се топлим в басейна във Вик.

Ден 6

Тръгнахме обратно към Рейкявик, със спирки по пътя. Първо отидохме към мястото с интересни скали, което видяхме в далечината, от плажа с пещерите.

До това място - Dyrhólaey - се достига през висока скала (клиф?) на брега на морето. До някъде се стига с кола, после има да се ходи, и има и изкачване. Този път имахме късмет с времето.

Тръгнахме към по-високата скала, с голям фар.

Оказа се, че е пълно с пъфини. Пъфини на слънце, без гид. Доста се спирах да снимам, но не бяха прекалено близо.

А гледките от мястото с фара си заслужаваха.

Такива скали съм виждала на едно друго място - Етрета във Франция, по северното атлантическо крайбрежие. Но снимката е от исландските скали.

След това се върнахме в колата. Спряхме на още едно място: водопада Seljalandsfoss. Интересното за него е, че може да се мине зад водопада, понеже има нещо като пещера отзад.

А наблизо има и друг водопад, който не видяхме директно.

За последната част от пътуването, Рейкявик, и около него, ще разкажа в отделен пост.

Пътешествие в Исландия, втора част

Продължаваме с нашата исландска сага.

Ден 4

След като се върнахме от малко по-северната част от нашето пътуване, беше време за най-класическата обиколка в Исландия, известна като “диамантеният кръг“. Това са няколко забележителности, които са на около час каране от Рейкявик, и на около час една от друга.

Първо отиваме до националният парк Тингвелир (Þingvellir National Park). Това е място, интересно както от геологическа гледна точка, така и от историческа. Тук е била създадена исландската държава, през 930 година.

В парка Тингвелир има интересни скали и се съединяват или разединяват тектонните плочи на Америка и Европа. На това място държавата Исландия е била основана, заедно с първият парламент, или асамблея, и много от важните решения за държавата са се взимали точно там. Освен това, Атлантическият хребет (Atlantic Ridge ), който е най-дългата подводна планина, минава от там и достига на повърхността точно в Исландия. Тази планина разделя тектонните плочи от Европа и Америка.

Тази карта показва Атлантическият хребет по средата на Атлантическия океан, и далече на север, между червената Гренладия и северна Европа, се вижда как част от него е в Исландия.

Ето как изглежда на повърхността:

Човек може и да се гмурне в ледено студената вода между двете тектонни плочи, ако има желание и екипировка, и някои хора го правят, но ние се въздържахме. А за какво точно е металният обект, не знам - може би е бил вид часовник.

Определено място, на което си заслужава човек да остане повече от един час. Има много интересна растителност, освен скалите и водата. Наблизо е и един от известните големи водопади, който за съжаление пропуснахме.

Също така там се запознахме в исландските мушици-комари, които са доста неприятни и някои хора нямат против да се разхождат с мрежа около главата, за да ги избегнат.

След това се отправихме с колата до мястото, което е дало името на всички гейзери: Гейзир (Geysir). Гейзир, или “Великия Гейзир“ е гейзер, който се формирал към 1100г. в Исландия, и е един от най-големите гейзери (до 100 и повече метра когато изригне) и се появил след някои по-големи земетресения. В района има много гейзери, Гейзир е почти “спящ“ в момента, а най-активен е Стоккур, който изригва на около 10 минути със струя до 25 метра височина.

Ето как изглежда Гейзир, а под него, Стоккур.

Има пътека за разходка нагоре по скалите, откъдето може да се види впечатляваща панорама, и нагряти скали от които излиза пара.

След като се качихме догоре, и видяхме гейзера от там, слезнахме за да продължим до следващата спирка от диамантената обиколка, водопадът Гюлфос (Gullfoss), което означава Златен водопад. Съвсем не бяхме готови за гледката, която се разкри.

Това е най-впечатляващият водопад в Исландия, който видяхме и един от най-интересните водопади в света, и определено най-красивият водопад, който съм виждала. Направих около 30-40 снимки, но нито една снимка не може да пресъздаде това, което се вижда. А ние бяхме особено големи късметлии със слънчевото време, което ни се падна.

На връщане видяхме в далечината високи планини, с ледници по върховете. Исландските "високи земи" се падат на североизток от района, който ние посетихме, и не можахме да видим много от тях. Все пак, за да придобием малко впечатление и от тях, планът за следващия ден беше да се отиде до едно място в планините.

Но първо се прибрахме в поредната квартира, в един град или село на име Селфос, и посетихме тамошния басейн, да се позагреем.

Ден 5

Този ден отидохме до Исландските височини (highlands), по-точно до Landmannalaugar.

Оставихме колата в друго градче - Хелла за да пътуваме с автобус. Това нямаше да е просто междуградско пътуване, стана ясна от момента в който видяхме гумите на автобуса - поне 1.5 пъти по-големи от обикновените автобусни гуми. В началото пътувахме по обикновените исландски пътища, до момента в който автобусът напусна асфалтирания път и тръгна по черен път. Не просто “черен път“ - пътят е почти черен на цвят, и е толкова тесен, че няма как две коли да се разминат. В началото започва с обикновено поле от лава, което скоро се превръща в все по-малко обитавано, и последните заелени растения изчезват. Пейзажът е абсолютно пустинен.

Скоро след това се наложи да пресечем почти река, и разбрахме защо гумите трябва да са толкова големи.

После пак се появи малко растителност, лава, и могилките острани започнаха да стават все по-високи. След това пак видяхме зелените треви и цвета, след това лавово поле, след това скали...

Достигнахме Ландманалаугар, автобусът спря на нещо като паркинг, а ние се отправихме към малките сгради, да си платим за престоя, и да вземем карта. Лангманалаугар е място за къмпинг, от където почват няколко трекинг пътища. Има палатки, заслон, и нещо като магазин-кафене, разположено в няколко стари автобуса. Оттам успяхме да си купим пресни сандвичи, за да имаме нещо за обяд.

Ландманалаугар е уникално място. Изграден е от риолитови планини, които са причина за ярките богати цветове. В миналото той е служил като място за подслон на уморените пътници-заселници които търсили нови места за живеене през пустошта, които са използвали геотермалните извори за да отдъхнат. А почти черното лавово поле в което е разположен се нарича Лаугахраун - обширно пространство от изсъхнала магма се е образувало при изригване през 1477 г.

Ние потеглихме по един от маршрутите, който достига до един от по-ниските върхове. Все пак ходенето до там беше по доста стръмен наклон, и доста уморително. След малко спорове продължихме до горе. И гледката напълно си заслужава! Дори само за това да бяхме дошли в Исландия, щеше да си заслужава. Уникално място.

Видяхме от какво са направени шарените върхове - от сравнително дребни камъни в различни цветове. Отгоре се виждат още и още подобни структури, реката която формира паяжина от водни пътеки, и по-големи планини в далечината. Картата показва, че не много далече е вулканът Eyjafjallajökull, заради изригването на който самолетните полети над Европа бяха спряли за три месеца през 2010г.

После слезнахме до един от другите маршрути, през лавово поле, и до една малка река.

Накрая отседнахме за малко в импровизираното кафене, да си починем. За съжаление, местата вътре бяха заети.

Аз се топнах в естествения горещ басейн.

Върнахме се отново с автобуса - по пътя видахме и овце, които явно намираха какво да ядат из пустошта. Виждаше се цяла “мрежа“ от черни пътища, и се чудихме кой я поддържа, като се има предвид колко сурово и непредвидимо е времето. После се сетихме, че това вероятно не са пътища, а са реки, които лятото пресъхват. Зимата не са проходими.

След това се прехвърлихме в нашата кола - следващата спирка от master plan-a беше Вик - един град (или село) съвсем на южния бряг на острова, където има интересни плажове, и където живеят интересни птици - пъфини.

Преди да отидем до хотела спряхме на Reynisfjara - плаж от черен пясък, на който могат да се видят хексагонални базалтови колони, подобни на тези които видяхме в първите дни в Снафелснес, и интересни морски скални образувания.

Плажът е покрит с тъмни и кръгли гладки камъчета, преди да започне черният пясък. Откъм морето има пещера, която не можах да снимам, защото останах без батерия.

А след това се прибрахме в хотела, откъдето се виждаха малки черно-бели птички на една близка скала - да - пъфини.

Отидохме да вечеряме в една пицария с черно тесто за пица.

Повече за пъфините и за черния плаж ще разкажа в следващата част.