Енгелберг

Откакто големият ни син достигна възраст подходяща за каране на ски, ходим всяка година за около седмица на ски в Алпите, за да се учи да кара, а сега и малкият ни син навлезе в тази възраст.

Щеше да е хубаво да се каже, ходим на ски, но всъщност ходим на зимна почивка, където те карат ски, а ние не особено.

Предната година (2022) отидохме до един голям ски ресорт, Енгелберг, който е на час от Цюрих, и има огромен брой писти. И тъй като отидохме точно в края на Ковид ерата, нямаше много посетители. Може би, имаше повече писти отколкото посетители.

Както и да е, Енгелберг е цял един град от хотели, ресторанти, и спортни магазини. И ние си намерихме нашият малък хотел, и се нанесохме там, в две стаи, в едната двамата ни сина, в другата ние с кучето ни, Фродо, което обича да спи по цял ден и не кара ски.

От прозореца се виждаха планините, и други типични хотели.

Интересно за Енгелберг е, че от едната страна има планина с писти, които са на слънце дълго време от деня, а от другата страна има планини с писти, които са в сянката. Големият син караше ски в сенчестите писти, а малкия в подножието на слънчевите. А ние се разхождахме някъде по средата.

Интересно също, че към края на Февруари коледната украса все още стоеше. Изглежда, жителите на града си я харесват, или пък туристите.

Първият ски ден започна леко нестандартно, защото имаше лоша прогноза, детските писти не бяха отворили, и решихме че всички ски курсове за деня са отменени. Отидохме да се разходим с един лифт.

Оказа се, че близкият ресторант е на около час път, и тръгнахме през снежната гора. Имаше около 40см пресен сняг, със съвсем малко хора наоколо, съвсем малко стъпки, и цялата гора като че ли беше само за нас. Естествено, беше много забавно въргаляне в снега, пързалки при всяка възможност, бой с топки, и просто тичане в снега. А после стигнахме до една писта за ски, където все още не бяха ясно маркирали пътеките и пистите, след последният сняг, и аз реших, че ще е по-забавно да вървим по пистите. Тъй като не бях сигурна това писти ли са, или пътеки. Оказа се, че са пътеки, но за снегоходки. Ето какво става, като се ходи там без снегоходки… оказва се, че ако човек може да прави огромни бързи подскоци, може да се придвижва сравнително безпроблемно. Но, ние не можем… затова на всяка крачка затъвахме и трябваше да се движим понякога с помощта на ръце, крака, и каквото има друго наоколо.

Това беше твърде забавно приключение, и ми напомни дните от моето детство, когато падаше сняг до коленете, не го чистеха, и сутрин трябваше по подобен начин да се придвижвам по тротоарите в Пловдив.

След това се измъкнахме от пътеката за снегоходки, и тръгнахме по утъпканите пътеки към ресторанта. Пресякохме пистата за ски, и стигнахме до там. В ресторанта имаше доста 10-12 годишни деца, и не чак толкова възрастни.

След това се прибрахме към лифта. Между другото, Енгелберг означава Планина на Ангели, и затова трябваше да правим ангели в снега.

На другия ден заведохме малкият син на неговото ски училище, големият се оказа че е на другата планина, отсреща. След като го заведохме, разбрахме, че неговата група е почнала на предният ден, и карат на пистата която бяхме пресякли, и групата му е точно от децата, които видяхме в ресторанта.

След като оставихме и двамата да се забавляват, ние отидохме да разгледаме планините. Само че времето не се очертаваше много стабилно, затова не можахме да отидем много далече. Видяхме манастира от високо, и цялото селище.

На следващият ден времето беше хубаво, и след като оставихме всеки по съответното ски училище, отидохме по-високо. Този път, по утъпканите пътеки. И пак имаше съвсем малко посетители, което лично на мен много ми допадна. Пътеките са подравнени от електрически снегорини-шейни, снегът е на релефни линии, и е много приятно да се стъпва по тях, преди някой друг да е стъпил.

Успяхме и да поседим на външните маси на една алпийска колиба, и да пием горещ шоколад, любувайки се на гледката.

Тази °колиба° е жилището на едно семейство, което предлага напитки и сандвичи на посетителите. И хората се придвижват основно със ски от една колиба до друга.

След това слезнахме до долу по пътеката.

Нашето куче може да се придвижва с подскоци в снега.

На следващият ден повторихме разходката, с изкачване, но вече беше облачно и студено, с прехвърчащ сняг. Затова пък формите на изострените върхове се виждаха много добре.

А на следващият ден беше последният ден от ски училището, който винаги завършва със състезание. Малкият ни син завърши на първо място, и получи медал (както всички участници).

Големият завърши на второ място, и получи медал (както всички участници).

И така, ски сезонът завърши успешно, и може би ще се завърнем пак догодина.

Вечерта отидохме в един от многото енгелбергски ресторанти, и решихме да се възползваме от възможността да си поръчаме фондю, тъй като вкъщи не го правим.

Довиждане, Енгелберг, коледно ангелско планинско село от хотели и манастир. Следващия път ще посетя дърводелската работилница и сиренарната, която е нещо като музей. А може и аз да покарам ски.

Сингапур и Бали по спомени и по снимки

Този пътепис беше отлаган твърде дълго, толкова дълго, че вече е трудно да се нарече пътепис, по-скоро е разказ по снимки и спомени. Нашето пътуване към Сингапур и Бали се случи през 2014та, по-точно, преди цели 9 години. Идеята беше да посетим един стар приятел от групата в Амстердам, който се върна да живее в Сингапур, и заедно да отидем до Бали, и дори планирахме Тайланд. Само че плановете се промениха, и успяхме да видим Бали само за един ден, а Тайланд се размина.

Както и да е, тук ще говоря за пътуването до Сингапур и Бали, което беше достатъчно впечатляващо. Пътувахме от София през Истанбул, и след около 12-13 часа пристигнахме в Сингапур. Сингапур е един твърде добре развит островен мегаполис, и модерната архитектура преобладава. Разбира се, има го усещането за типичен азиатски град (или поне това което аз разбирам, по-точно симпатични малки заведения за хранене, храмове, типична архитектура, много хора, и топло време), но трябва човек да го търси нарочно. Ето една такава уличка.

А повечето улици в центъра имат съвсем западен, или глобален вид, и изглеждат като места където е съсредоточен финансов или друг бизнес - което си е точно така.

Храната там е една от забележителностите, и човек просто трябва да се храни навън, тъй като има всякакви опции, а цената е подобна на това което излиза ако се сготви вкъщи. Но, поне за нас, много по-добре и на вкус.

Ето едно типично площадче с много ресторанти, зад което се вижда някакъв храм, който, за съжаление не разбрах точно кой или какъв е. Но пък снимката добре показва атмосферата на вечерен Сингапур.

Както и че още от тогава имам интерес към роботите.

През деня обикаляхме по улиците, беше дъждовен сезон, и също по някои музеи, по-точно Музеят на Азиатските Цивилизации, където нашият приятел ни заведе. Определено интересно място, което показва обекти от различни държави, и връзката между тях, и това има много общо със Сингапур, който е смесица от различни цивилизации и пресечна точка на Малайзииската, китайската, индийската, и индонезийскта, както и (може да се каже) на западноевропейската култура. Бих казала, че написаното може да се приложи и днес.

Не можем да пропуснем Marina Bay (Sands), като говорим за Сингапур, което е огромен хотел и ресорт (три кули на по 55 етажа) разположен на залива в центъра на града, и доминира с архитектурата си.

А това е редицата от бизнес сгради която се вижда точно срещу Marina Bay Sands и потвърждава статуса на Сингапур като един от световните финансови центрове.

И тъй като всичко това е на един малък остров, пространството е изключително добре планирано, така че да побира и града, и да има възможности за отдих. Една от най-добрите такива е ботаническата градина. Тя се намира от другата страна на Marina Bay Sands и представлява голяма градина с много пътеки, а близо до нея има и увеселителен парк.

Не съм снимала много растения, това което ме впечатли бяха структурите за поливане, които приличт на огромни дървета и се вписват много добре в парка.

Може би тук най-добре се вижда че паркът е като тропическа гора, доминирана от тези дървета.

Въпреки че не мога да намеря снимка, друго което е впечатляващо от Сингапур е, че жилищните квартали се състоят от огромни високи блокове, всеки от които е по 30 етажа, и животът е устроен в комплекси от по няколко такива блока. Всеки комплекс си има магазини и инфраструктура което е необходима да се живее удобно. Не всичко е на едно ниво - например градския транспорт е на различно ниво от уличното движение, и пресичането или прехвърлянето винаги е свързано с изкачване и слизане на много стълби.

А когато човек иска да се измъкне, хваща самолет и за 2-3 часа е в Тайланд, Индонезия, или Малайзия. Което направихме и ние, след 3 дена в Сингапур, и отидохме до остров Бали.

Остров Бали е приказно място, съвсем различно от Сингапур и койта и да е друг град с амбициите да е развит финансов център и т.н. Животът е по-близък до естественият. Хората живеят в къщи, изработват красиви неща, обработват земята, и приемат гости в бунгала в джунглата. Имат джунгла, действащ позаспал вулкан, и плажове. Това за което все още съжалявам е, че бяхме там само за две нощувки и един ден. И дори за това време събрах толкова много впечатления, че ще ми е трудно да ги опиша. Затова ще добавя повече снимки.

Веднага след летището спряхме в този крайпътен ресторант с приказна гледка.

После отидохме с кола на няколко часа път до джунглата, и отседнахме в едно от тези бунгала с една стая за спане, което беше забележително изживяване. Тези къщички са от бамбук, и около тях буквално се лее много вода, и са насред тропическата гора. Гората е жива и е навсякъде, а вечер направо влиза през вратата със всичките си звуци и песни на птици и насекоми, и вероятността някое животно да дойде не е никак малка.

Банята и тоалетната са на открито, с вана и голям душ, и са отделени с високи огради от съседските такива, но без таван. Така човек може да си вземе вана под открито небе, в тропическата гора. Има масички и пейки за закуска, отново навън.

Ако сега се върна там, ще изкарам много повече време в тропическата гора. Но тогава решихме че тъй като имаме само един пълен ден, ще трябва да обиколим острова с кола, и бяхме с един симпатичен местен гид, който шофираше и ни водеше до различните забележителни места за фотопаузи. Беше интересно да се види през колата как живеят хората, пред колко много къщи има произведения на изкуството, или ръчно направени съдове или други неща за домашна употреба. Следващите няколко снимки отразяват точно този поглед от колата.

А ето и как правят някои от тези хубави произведения.

И колко изпуснати интересни места имаше.

Все пак, достигнахме до първото известно място, от където се вижда вулканът на Бали, Агунг, който е свещена планина на Бали. Тогава не беше активен, но през 2017 започна да се активира с много земетресения.

А след това посетихме една от типичните плантации за кафе на Бали (Manik Abian), близо до град Убуд, където се отглежда сортът Арабика, и освен това един от най-скъпите видове кафета на света - Luwak. Това кафе се обработва в стомахът на местни диви котки, където кафените зърна минават през процес на храносмилане който им придава особен фин вкус. Аз разбира се трябваше да го опитам, както и останалите много видове кафе за дегустация.

Този невероятен ден завърши с посещение до едно специално място, където има храм близо до океана. Може би беше Бату Болонг. Имаше храм, но беше твърде късно за да можем да го посетим.

И прекрасни гледки на залеза над океана.

Ние имахме късмет да присъстваме на едно представление с музика и танци в тъмнината, само на осветление от факли.

На другият ден пак се събудихме в тропическата гора.

Довиждане, Бали. Дано да е до скоро виждане.