Южна Корея набързо

Това ще е един кратък пътепис. С много истории за ядене.

Отидох и се върнах до Корея за по-малко от една седмица. Много пътувах, малко видях. Беше основно заради конференция (една от най-големите в областта, в която работя), и нямаше как да отделя много време за разглеждане. Освен това, в Южна Корея през август е много горещо и тежко време. Няма значение дали е ден, привечер, или нощ. Само много рано сутрин, и на определени места по крайбрежието е поносимо.

Ден 1, Пристигане

Пристигнах с директен 11-часов полет до Сеул. Само че това не беше всичко, трябваше да стигна до Бусан, който е в най-южната част на Корея. Имах около три часа да излезна от летището Инчеон, да намеря правилния транспорт, да отида до другото летище в Сеул, и да мина през проверки и т.н. за полета до Бусан. За щастие успях, пристигнах навреме, и стигнах безпроблемно до Бусан. Първите впечатления от самолета бяха за огромен град, типично по азиатски високи блокове, хълмове, и море.

Полетът от Сеул до Бусан беше по-кратък от придвижването ми в самия Бусан, докато си стигна до хотела, понеже успях да объркам транспорта. И така, стигнах до хотела, който беше в непосредствена близост до експо-центъра Bexco (Busan Exhibition and Convention Center, Centum City, Haeundae District), а там пък беше нашия конгрес с над 4000 участници. Ей това е хотелът.

Впечатлението ми от Корея беше, че не е толкова напред, колкото градовете които видях в Китай. Например, хотелът беше някакси леко западнал, транспорта, въпреки че върви, също, и като цяло, нямаше нещо особено грабващо в това, което видях от влаковете, поне до тук.

След това отидох директно до конгреса, но не можах да издържа много, прибрах се да поспя, и след 2-3 часа можах да се присъединя към колегите за вечеря. Това беше близо до пазара за храна Хеунде. Снимката не е моя, но изглежда точно така. Пазарите за храна са много типични за Корея и работят до късно.

Това беше и първото ми впечатление от една по-весела част от този квартал, до морето, с улица по която имаше музика, много магазини, и най-различни места за храна, от ресторанти, до сергии.

Както и много магазини за козметика, което е едно най-известните неща за пазаруване в Южна Корея.

Ден 2

Следващите 2/3 дена бяха основно за конференцията, и само вечер можех да разбера нещо повече за града. Например, какво сервират в традиционен корейски ресторант за риба и морски дарове. С две думи - странни неща. Храната уж е много хубава, но може да се попадне на абсолютно сурови морски дарове, от които не е ясно кое как (и дали) се яде. Иначе, откъм суши и сашими нямам оплаквания. Кимчи (ферментирали зеленчуци) в малки порции се сервира с всичко. Опитахме една рибена супа, която се оказа само с кости и съвсем малко по тях, и пак не беше ясно как се яде такова нещо.

Но пък след ресторанта си взехме от една сергия сок от диня, сервиран в цяла малка диня - динята се разрязва, вътрешността се пасира, и се слага обратно в динята и в една чаша допълнително. Това го препоръчвам.

Около морето имаше голяма ивица с най-различни ресторанти, като почти всички в западен стил - италиански, ирландски, испански, и т.н. Едвам намерихме този корейски, който така и не разбрахме добре. В Корея храната е много важен ритуал, най-добре да се яде в компания, и ресторантите са направени за това - например, всяка маса има вградено барбекю и храната се готви там, и бавничко се хапва в компания. Това с барбекюто така и не посмях да го пробвам, заради миризмата.

Ден 3

Към следобяда се измъкнах и отидох към едното по-интересно място в Бусан, което исках да видя - Културно Селише Гамчеон. В Корея по градовете има запазени квартали (селища) с по-традиционни сгради и начин на живот. Гамчеон е едно такова място, с цветни малки къщи на един хълм, и съвсем тесни улички, или по-скоро пътеки между тях. Опитали са се да направят долълнителни атракции като на всеки 200-300 метра са сложили статуи на малкия принц, с идеята хората да се снимат с тях. Което е много странно - защо точно там.

Има и храм, който затвори точно като стигнах там, в 5.30. Съюо там видях малко зеленина, извън бетонните улици и сгради, къща с градина. Знакът на храмовете в Корея изглежда както на снимката, и явно от там е взета идеята за един друг знак, само че той е завъртян.

В селището има знаци да не се прекалява със снимки и т.н., понеже там живеят хора. Наистина имаше локални жители, които явно е трябвало да свикнат с туристите. Не снимах много. Къщите, или поне повечето от тях не са големи, и са боядисани в приятни ярки цветове.

Определено са се постарали да го направят привлекателно.

Има много хубави изгледи, на селището, с морето и хълмовете.

Със или без Малкият Принц.

Има магазинчета на местни творци, но след 6 бяха затворени. Ей този сладолед много ми хареса.

Надолу по хълма има още артистични гледки. Това е лицето на Гамчеон.

Вечерта отидохме да вечеряме в един ресторант за пържено пиле, и направихме типичната грешка на чужденеца - всеки си поръча по една порция. Грешка, защото в Корея храната се споделя. Поръчват се една или две порции, и след като се изядат се поръчват нови. А не по една огромна порция на човек. Стана маса отрупана с пиле, не знам смешно или не.

Ден 4

Използвах сутринта да видя още нещо от Бусан - храма Хедонг Йонггунгса (Haedong Yonggungsa). Той е известен като най-красивият храм в Южна Корея. Също има легенда, че от там е минал дракон. Името на храма означава „Храмът на корейския драконов дворец“. Построен е през 1376 г. по време на династия Горео, направо върху скалите на морския бряг. Само че през 16ти век бил разрушен от японците при една от войните. И построен отново през 1930г. Затова изглежда доста нов. Това е будистки храм, и по него се стига като се минат над сто стъпала. За щастие имаше полъх.

И много интересни каменни статуи на животни. Това са типичните животни в будизма - костенурка, прасе, жаба, заек, маймуна. Има и други, по-точно животните от зодиака, от които драконът е сочен като най-могъщият символ на късмет.

А има и от типичните образи в будизма, на "не-видяно, не-чуто, не-казано". Това се свързва с концепцията "Не виждам зло, не чувам зло, не говоря зло“, и изразява идеята за опазване на ума от негативни влияния. Често се вижда като фигура на три маймуни, но тук е като три деца.

Аз бях попаднала по време на служба.

Като типичен будистки храм, вътре има огромни статуи на Буда, на които хората се молят за различни неща. Понеже имаше служба, не снимах вътре в храма. Имаше и бележка за туристите, да избягват да влизат вътре, така че уважих това. Освен това, има различни статуи за различни неща. За прошка, за благоденствие, за даряване с деца, и т.н. В храма се влиза без обувки.

Ето това е и драконът. Оказва се храмът се казва така, защото на един монах, главният в храма през 1974г., му се присънила Богинята на милосърдието (Гванум), облечена в бяла роба, яхнала огромен дракон, който излъчвал петцветен лъч светлина. И тя има статуя в храма.

Това на снимката е прочутото Езеро/Кладенец на желанията (или Lucky Coin Pond), което се намира под каменния мост Самджонг (Samjong) в храма.

Всичко е в хармония с природата. Това най-много ми хареса. На такова място, човек действително се чувства спокоен, и му е някак леко.

Храмът е наистина много красив и величествен, в комбинация с морето и скалите.

А това са пожеланията за късмет от посетителите на храма.

След това се завърнах на конгреса. Вечертя ни бяха организирали К-Pop изпълнители, което беше интересен избор за подобна публика като участниците в тази конференция.

И още едно впечатление от Бусан.

Да не забравя да спомена това - от един огромен търговски център (Shinsegae Centum City пак в Хеунде, официално признат от Книгата на рекордите на Гинес за най-големия търговски комплекс в света), тозно до хотела ми. Ето така се свиква с роботи.

Не можах да видя повече от Бусан. Изпуснах плажовете, гледките към моста, влакчетата покрай морето, и други атракции.

Ден 5. Обратно в Сеул

На последният ден се върнах в Сеул с влак. Имах половин ден да разгледам малко от града. Определено ми хареса повече от Бусан.

Първо отидох до дворцовият комплекс Gyeongbokgung Palace (Кьонбоккун). Без да съм планирала, попаднах точно на смяната на караула пред главната порта с традиционни костюми, музикални инструменти, и знамена.

В дворците се влиза безплатно, ако човек се облече с традиционен костюм. Аз не го направих, но имаше много посетителки в красиви традиционни рокли (ханбок). Заради тах атмосферата беше по-автентична. Точно тогава за щастие беше с няколко градуса по-хладно, и посносимо.

Комплексът е огромен, с много сгради. Едно от най-красивите е този павилион сред езерото.

А има и други такива.

Доколкото разбрах, благородниците които живеели там, почти не са могли да напускат комплекса, особено жените - и (най-вече) тези от кралското семейство. Почти като затвор. Дворецът е бил като малък град, изолиран от живота навън.

И малко история, защото е доста интересна: По време на японската колонизация на Корея (1910–1945), японците се опитват да заличат корейската идентичност. Над 90% от сградите в Кьонбоккун са разрушени от японските власти. Освен това, точно пред главната автентична сграда на краля, японците построяват масивна бетонна сграда в неокласически стил, за генералното правителство на Япония, която блокирала гледката към двореца и планината, за да символизира чуждата власт. Тази японска сграда била там десетилетия наред, дори след освобождението на Корея. Правителството я съборило през 1995 г. Едва след това са възстановили Кьонбоккун в оригиналния му вид. Явно и затова е интересен за самите корейци.

До дворцовия комплекс има други интересни сгради, например на Национален фолклорен музей на Корея, където имаше изложба за Северна Корея, но аз не можах да я посетя.

След това отидох до Букчон (Bukchon Hanok Village). Това е историческото селище, което се намира на 15 минути пеша от двореца Кьонбоккун. Сградите там наричат ханок (hanok) – традиционни корейски къщи с характерни извити покриви от керемиди и дървени дограми. И това е истински жилищен квартал, и навсякъде има знаци, умоляващи туристите да пазят тишина. Пълно е с туристи. Аз не знам дали бих могла да живея на такова място.

По време на династията Чосон (когато е построен дворецът) в този квартал са живели висшите държавни чиновници, аристократите и роднините на кралското семейство, за да бъдат близо до него. А сега има малки магазинчета за сувенири, корейски парфюми, и неща за ядене.

След това отидох до един наистина интересен квартал, Insadong. След като се измъкнах от огромната станция на метрото, малко след това попаднах на улица с антикварни магазини за калиграфия, стари книги и керамика, доста обещаваща. Които започнаха да се превръщат в магазини за арт-неща, ветрила, корейска козметика, чай и сувенири. Аз си взех нещо, което си бях заплюла предварително - кутия с орнаменти от седеф. И продължих към един базар на локални творци, интересно място на четири етажа магазинчета. Но по-особено от търговски комплекс - арт комплекса Самзигил (Ssamzigil) е проектиран като вертикално продължение на улицата Инсадонг-гил (Insadong-gil) с 500-метрова спираловидна пешеходна рампа. С много интересни магазинчета и ателиета, точно каквито ми харесват.

Отбих се в едно много скромно изглеждащо кафене, да хапна и да опитам традиционен корейски чай от специални фурми (jujube) и джинджифил. Интересно ще жената която беше там беше и художник, и явно това мъничко място и служеше и за ателие. Направи ми сандвич и чай, който беше много хубав.

От там се озовах в едно друго селище, историческия ханок квартал Иксон-донг (Ikseon-dong). Всички къщички са превърнати в ресторанти, кафенета, и малко магазини или места за татуировки, или нешо подобно. Там ми се случи нещо забавно (по-нататък разбеах, че е забавно...). Видях в едно от кафенетата че има интересни напитки и десерти, и си поръчах десерт със смокини, който мислих че е сладоледен. Оказа се типично корейският десерт Бингсу, който се прави от фино настърган млечен лед - млякото се замразява, и настъргва! И това, гарнирано със смокини и истински сладолед. Е, оказа се огромно. Също, както разбрах после, корейците го поръчват за компания. От поне двама, а може и четирима. Всеки си взима по малко от десерта. Е, за чужденците, които се разхождат сами, и си нямат понятие от културата на хранене в Корея, това е типична грешка. Нямаше как да го изям цялото.

Радвам се, че попаднах в този квартал.

По-нататък, вече на път към метрото за връщане, попаднах на още една емблематична улица, цялата със сергии с барбекю, изкарани от ресторантите там. Аз пък си мислех, че има много такива в Сеул, но май не е точно така. И тъй като беше точно 7 вечерта, беше пълно с вечерящи хора на масички по тротоарите на тази улица, обикновено по двама или трима, както обикновено, без много по един. Но не снимах много. Това е „Улица на барбекюто в Иксон-донг / Джонгно 3-га“ (Ikseon-dong Pork Belly Street). А отстрани се продължава пируването, с палатки за храна. Някакси непланирано, изминах може би най-вкусния и пълен с култура маршрут в Сеул.

След това се прибрах в хотела, близо до летището, и на брега на морето.

Там едва се съгласиха да сервират вечеря в 10 часа, на края на възможното време за поръчване, Все пак, съгласиха се, въпреки че отказаха да донесат нещо за пиене.

А на сутринта обратно в самолета. 14 часа.

Китай, част 3

Както споменах в края на Част 2 - Остана да разкажа за Суджоу и Шангхай.

Суджоу е известен с каналите и с градините си, и също го наричат "Венеция на Изтока". Още като разбрах в коя част на Китай отивам, реших да посетя някой от "водните градове", и в крайна сметка решението беше определено от това, че една приятелка щеше да е там по същото време. Какво съвпадение - да сме точно в точи отдалечен край на света по едно и също време! А Суджоу определено си заслужава, защото хем е голям и има много атракции, хем ги има каналите от по-малките и по-запазени градчета.

Още площадът на гарата изглежда обещаващо.

Отседнах в един хотел в малко по-традиционен стил, със собствена градина.

Градините на Суджоу са една от атракциите на града. Големите къщи и владения са строени с огромни и интересни градини, с идеята да се пресъчдаде природата от местата, от които идвали обитателите им. Също така, идеята да се създаде усещане и условия за покой и размишление. Затова градините са направени с езера, скали, и растителност, която наподобява тази в планината. А архитектурата е подобна на будистки храм. За разлика от западните градини, няма много цветя или цветни храсти. Много от тях са обявени за световно културно наследство.

С моята приятелка (тя дойде от Шанхай) се видяхме на гарата, и първо отидохме до квартала с каналите. Изглежда отидохме до доста туристическа част, която не знам дали е най-известната (определено не е известната Shantang street, както разбирам сега, като си гледам локацията на снимките). Все пак, изглежда автентично. Канали, мостове, лодки, магазинчета, сергии, много хора, момичета в старинни китайски рокли.

Изглежда едно от забавленията е да се преоблечеш и гримираш според определен исторически период, и да се снимаш сред подобаващи запазени исторически паметници.

Суджоу се намира близо до река Яндзъ и до огромното езеро Тайху, и го пресича мрежа от канали, речни ръкави, и езера. Животът в града е организиран около каналите и реките, и големите сгради имат градини с малки езерца. Отделно, големите реки са транспортни канали. Това развива града и индустриално.

Все пак, изглежда по-малко модернизиран от Ханджоу. Това са малко впечатления от странични улици.

Трябваше да обядваме, и решихме да влезнем във възможно най-локалният ресторант (в една странична улица, къща с няколко маси, и изглежда че локални хора ходят там). След доста усилия, и през телефонен превод, успяхме да се разберем, и да поръчаме. За наша изненада, оказа се че сме поръчали това (вместо dumpling, за каквото го мислехме). Как се яде такова нещо, което е само черупка? Така и не разбрах.

След това отидохме към първата градина. От google: Градината на лъвската горичка (Lion Grove Garden или Shī Zǐ Lín) в Суджоу е известна с уникалния си лабиринт от скални образувания (Taihu rocks), наподобяващи лъвове. Създадена през 1342 г. от будистки монах, тя е ЮНЕСКО обект, комбинация от дзен философия и изкуство.

Тази градина доста ни изтощи. Наистина, човек може дълго да търси изхода от лабиринта (като нас), и трябва да се провира през доста тясни проходи в скалите. Много изненадващо. Градината е доста голяма, естествено с езеро, и с павилион, както се вижда на горната снимка.

След като я разгледохме, се отправихме към най-известната градина, Градината на скромния администратор (Humble administrator's garden), обаче се отказахме. Имаше прекалено много хора и голяма опашка.

Вместо това, отидохме да пием чай до едно от типичнo място за чай с мехурчета (bubble tea). Там, отнова с помощта на телефоните, преведохме менюто. За наша изненада, един от чайвете беше преведен и от двата телефона като Чай с цвят на патешки изпражнения. Оказва се, че това си е официалното име, а чаят всъщност е доста хубав.

Трябва да се спомене за коприната в Китай. Първо, в Китай хората пазаруват основно онлайн. Магазините са до голяма степен за туристи, или просто за да представят различните производители, когато са достатъчно големи. Има наистина много туристички магазинчета с (основно) евтина коприна, но всички са едни и същи, и продават традиционни китайски рокли и аксесоари. На долната снимка може да се види нещо от стоката им. Други, по-приемливи неща се намират трудно, по вторите или трети етажи на някои магазини за стандартни (а не традиционни) дрехи.

Трябваше да се запътим обратно към гарата, и междувременно решихме да опитаме някои от местните плодове, като например дуриан, и нещо като грейпфрут.

Ето и гледката към една от големите реки на път за гарата.

За съжаление, нямам много снимки от Суджоу. Надявам се да имам възможността пак да го разгледам.

Последен ден - Шанхай

Последният ден в Шанхай започна с посещението в старият град на Шангхай (който е много малък, само няколко улици). Хотелът ми беше на перфектно място - до старият град, недалече от Бунд (надолу обяснявам за Бундът), и до станция на метрото. И така, след като си оставих багажа, се отправих към стария град. Разбира се, от всеки един ъгъл се виждаха високи сгради. И доста модернистични.

Старият град е комплекс от улици и сгради в специфичен стил, и навсякъде магазинчета или ресторанти за туристи. Изглежда автентично и впечатляващо. Но има и такива неща - надуваеми анимационни фигури по магазините, които изглеждат доста кичозно.

Освен това, по улиците звучи музика.

По средата е сградата на губернатор Пан Юндуан, със съответната и градина Юй (Yuyuan), построена по време на династията Мин (както и повечето интересни сгради които видях по време на това пътуване). Разбира се, градина с езера, и в тях отново от тези Кои риби (също така известни като брокатен шаран).

Тъй като наближаваше време да се стъмни, отидох към Бундът. Това е известна алея в централен Шанхай, разположена по протежение на река Хуанпу, известна със своята историческа европейска архитектура от 19-ти и 20-ти век. Както и гледката на многобройни небостъргачи - най-известният от тях е телевизионната кула „Ориенталска перла“. Няма как да се сбърка.

Ето така изглежда гледката преди да се стъмни. Впечатляващо.

Нещата драстично се променят след половин час. Сградите не просто светват, а се превръщат в екрани от различни светлини, и дори картини. Като огромно информационно табло. Алеята е много широка, и пълна с хора. Сградите в европейски стил светват покрай реката. Усещането е невероятно. Накъдето и да се обърне човек, има нещо забележително.

Малко по-надолу е известният булевард, или по-скоро огромен площад, Нанджинг (Nanjing road). От двете страни са наредени огромни молове с всякакви магазини, които работят и през нощта, или поне до полунощ. Всеки от тях има по четири-пет ресторанта. Хората въобще не намаляват, дори когато е по-късно.

Реших да използвам момента и да си купя куфар за пътуването на следващия ден. Никакъв проблем да се пазарува след 10 вечерта.

На следващия ден имах време до към 5 следобед, да разгледам Шанхай. Започнах с Градината на Юй. Сградата е построена от тогавашния губернатор Пан Юндуан, който искал да възпроизведе природата от провинцията на родителите му, за да се чувстват добре в градската среда. И така, донасят се стотици скали, подобни на тези в Жълтата планина и около Ханжоу, засаждат се подходящи дървета, и къщата се строи в стилът на типичните там павилиони. Има много различни части на градината, като целта е човек да може да постигне спокойствие и да достигне до дълбок размисъл. Лесно е да се каже, а особено в днешно време е трудно да се постигне.

И вътре, и навън архитектурата е забележителна, и има много обекти на изкуството.

Освен това, вътре имаше и изложба на съвременни художници. Но повечето посетители останаха в градината.

Определено има връзка между традиционните планини над облаците, и небостъргачите.

След това се отправих към една друга част на Шанхай, Тианцифанг. Това е и частта, която най-много ми допадна. Това е комплекс от стари сгради (Шикумен стил, типичен за 19 век, и смесващ източни и западни влияния в Шанхай), свързани с тесни алеи (това не са улици), и навсякъде малки магазинчета, алеи, ресторантчета, и автентични локални бизнеси. Мястото е като вълшебно. Човек може да се загуби в лабиринта от сгради. Интересното е, че има вход и изход, може би повече от един и от двата. Честно казано, доста обикалях в търсене на едно магазинче, което подминах първия път без да го посетя. После се опитвах да го намеря около час. За сметка на това, видях всички възможни магазинчета, както и отделен комплекс от сгради и ателиета, и място с истински бариста, и какво ли не.

Също там реших да влезна в едно магазинче за чай, където ме почерпиха много хубав чай, разказаха ми за чайовете в Китай, и като цяло открих, че съм ценител на чай (особено китайски). Хубавото е, че има толкова много видове хубав китайски чай, че човек може да опитва нови цял живот.

Най-накрая реших да продължа ходенето из Шанхай. Все още в квартала French Consession (Френска Концесия), който има много интересни улици, със шикумен сгради, европейски сгради, типични китайски паркове, и толкова много за което просто е трудно да се опише. Нямам много снимки от там. Продължих към частта от квартала, нарещена Ксиантанди, която пак е от шикумен сгради, но много запазени и преобразени в луксозни магазини, офиси, и ресторанти. Не ми хареса особено. Но преди тази част на града има улици където магазинчетата на приземния етаж са много интересни, някои направо мистериозни, някои са за правене на сувенири, или за малки птички, или за камъчета, или за какво ли не. Опитах се да мина по тези улици за втори път, но не успях, защото просто беше като по-голям лабиринт.

След това се върнах до хотела да си взема багажа. Последна гледка към сградите от шанхайския Бунд, метро, летище.

Мисля, че имах късмета да видя някои от най-интересните места от Китай при първото ми посещение там. Едно посещение не е достатъчно - ще се върна.