Бих искала да можех да напиша повече за Порто, особено след като изкарах там 3-4 дена. Но не знам много за историята на града. Затова, първо ще направя малка справка, и тогава ще се върна към писането.
И така, оказва се че Порто е името на римско селище от втори век пр. Хр., нарекли го Portus Cale, или топло пристанище. И оттам дошло и името на цялата държава, Португалия (Portus Cale). Градът е обитаван от тогава, а центърът му и големият мост над река Доуро са обявени за наследство на Юнеско. Реката се влива в Атлантическият океан точно там, и това може да се види и от самолета,и от самият град, например през някой от двуетажните автобуси. Като че ли реката доминира града, и точно при Порто се влива в океана. Ето как изглежда отгоре.
В Средновековието виното от долината на река Доуро (сладкото и тежко порто) започва да се изнася извън района.
Още като пристигнахме, си казах че няма как да не видим Атлантическия океан и реших да убедя останалите да отидем до там. Но първо се поразходихме из центъра, където най-голямата забележителност е мостът Dom Luís I, който се оказа че е построен от партньора на Айфел (от Айфеловата кула). Забавното е, че на горното ниво на моста минават и трамваи, кито въобще не са отделени от пешеходните тротоари. И тъй като мостът понякога (особено по залез) е претъпкан с туристи, те са принудени да се сгъстят като риби в консерва в тези моменти.
Порто не е много голям град, но се усеща като голям. Пълно е с туристи, има от всички международни хранителни ресторантски вериги и магазини. Има и много малки магазинчета за керамични неща, бижута, и какво ли не. И забележителсности, като например катедралата на Порто. Тя се намира точно във високата част на града, където е и моста (отне ни доста време да стигнем до високото ниво на моста). От там човек може най-добре да оцени самият град, като вижда улиците и сградите на много нива, накацали едни върху други.
Разбира се в Порто има най-вече вино от долината Доуро - порто, както и бяло и червено вино (и зелено, което всъщност е бяло). Опитах и отлежало, и младо, и бяло порто, и отлежалото - 5 или 10 години - най-много ми допада.
Отидохме привечер на крайбрежието в един от двуетажните автобуси от градския транспорт, който следваше реката. Все още беше сравнително хладно за плаж, с хора точно колкото да запълнят ресторантите.
Май месец е все още пролет, и Порто е пълен с цветя. Само след месец вероятно ще е доста сухо и горещо.
Порто е един от градовете, в които атмосферата е много приятна, типично южняшка, където хубавата храна и питие са важни, пъкно е с туристи, уличните кафенета са пълни независимо от деня и часа (освен може би в разгара на летните жеги). Точно през май имаше навсякъде улични музиканти. Които не дразнят. Нямам много снимки от улиците, но на много места има кафета или сладкарници които продават Pastel de Nata, типичният сладкиш с яйчен крем, който наистина си заслужава да се опита.
Едно от нещата които като че ли липсват за да отиде в списъка ми с места, които пак бих посетила на всяка цена (като Матера и Япония), е че няма артефакти от отминали епохи. Или някаква интересна история. Стари винарни и изби за вино - да. Но ги няма (или поне аз не ги видях) старите останки от крепости, църкви, и следи от различни цивилизация, характерни за Балканите, доста страни в Азия, или други места от Южна Европа. Има разбира се стари сгради, като тази висока кула, която е една от забележителностите, но не е същото.
Донякъде тази липса на антични или старинни останки се балансира от наличието на хубава храна, почти навсякъде. Много забавно, ние решавахме къде да ходим, въз основа на препоръките от китайската социална мрежа. Оказва се че китайците имат система на ревюта, нещо като Google Maps където за всяко населено място, и за всеки ресторант (и почти за всяко ястие в този ресторант) има информация и рейтинги. Мисля, че се казва в превод Червена Книга, или нещо подобно. Нашият китайски колега се допитваше до това за всяко решение, и се оказа много точно. Препоръката съвпадна с тази на местните ни колеги. И така отидохме в един рибен ресторант, който се оказа невероятен (аз пробвах Scorpion fish). И интересни картини (продаваха се).
По-нататък, много сгради облицовани с порцеланови плочки. Това стига до степен на епични сцени от португалската история, изобразени върху плочки, залепени на централната гара в Порто (от вътрешната страна).
Вечерта градът е много жив, заведенията и улиците са пълни до късна нощ, и не само със студенти.
Едно от епичните занимания за туристи е да гледат залеза от големият мост, което ние не пропуснахме, и направих много десетки снимки, за съжаление само с телефон. Пак се виждат многото сгради една над друга, и колко много хора има в тази част на града.
Над моста има интересна сграда, която е (или някога е била) военна, а сега така и не разбрах какво точно е. От двора снимах и залеза.
И гледка на впечатляващият мост от долу.
На послвдният ден отидохме до едно съседно градче, Авейро, което ни беше препоръчано от един колега. Оказа се, че въпреки че го рекламират като "Венеция на Португалия", там няма нищо особено. Посетихме един ресторант, препоръчан от китайската социална медия (беше много скромен, с невероятна храна), опитахме се да открием нещо интересно, и се прибрахме. На връщане, влакът беше претъпкан.
Все пак достигнахме до Порто.
Порто не разочарова, и все пак, следващият път в Португалия бих искала да посетя Лисабон.
