Китай - Част 1 - Жълтата Планина

Къде точно в Китай отидох, се определи от конференцията на която бях през октомври 2025 / една от най/големите конференции по роботика през тази година. Не случайно, мястото беше най-добре развития технологично град в Китай, а именно Ханджоу (Hangzhou), в равнината на река Яндзъ. Затова и пътуването ми беше ограничено около този град - в регион който така или иначе има достатъчно да предложи, особено като се има предвид че е най-добре развит икономически в Китай.

Ден 1

Полетът ми беше до Шангхай, през Истанбул. Вечерта пристигнах и се отправих към хотела, който беше близо до гарата която ми трябваше на следващата сутрин. След като влезнах на летището и минах паспортните проверки, първото което видях беше оставено зарядно за телефон - нещо което после използвах през цялото време. Добро начало.

Второ - качих се на шангхайският Maglev. Маглев идва от магнитна левитация - процес, при който даден обект "левитира" над магнити, заради силното поле което те създават. В случая, обектът е влак. Свързва шангхайското международно летище с центъра на града, и развива поне 300 км/ч (всъщност, може до 460).

След като си стигнах в хотела, не в центъра на града, излезнах да видя какво има около него. Първо, в по-старите жилищните гради всичко на приземния етаж е заето от малки бизнеси - услуги за поправка на неща, за маникюр, за продаване на нещо и т.н., които работят поне до 10 часа вечерта. Второ, през улицата огромен търговски център. Много оживена и приятна атмосфера. Типично за огромните китайски градове, не един на едно място, а много търговски центрове с огромни международни магазини, много хора, имаше и нещо като парк или зелена алея за разходки. Намерих един локално изглеждащ ресторант, и успях да си поръчам и платя храната през ап на телефона, който се оказа най-полезното нещо в Китай. И трето - на където и да погледне човек, винаги се виждат високи блокове. Гъстотата на хора е много голяма, но пък градовете са пригодени за това.

Ден 2

На следващия ден си хванах влака за Хуангшан. Железопътната мрежа в Китай е най-добре развитата в света. Особено в тази част на Китай, разстояния от няколко стотин километра се взимат за един час. Релсите се строят на мостове над пътищата, затова ги наричам "влакове на третия етаж". Снимката отдолу показва какво имам предвид - релсите са построени върху огромни бетонни колони.

Системата е добре организирана да работи за голям брой хора, и въпреки че има опашки на входа на гарата и на входа на перона, те минават много бързо. Възможно е за десетина минути човек да влезне на гарата и да си хване влака. От третият етаж на гарата. За чужденците, билетите са свързани с паспорта и проверката винаги е на паспорта.

Малко гледки от влака - в далечината често (но не винаги) се виждат високи блокове:

Така и аз си хванах влака за Хуангшан - град в подножието на Жълтата планина, и след известно време бях там, взех автобуса до Тангкоу - старо градче което не вижда много туристи, и си намерих хотелчето. То се оказа по-подобно на хостел, с много приятен собственик, който ми уреди такси, или по-скоро споделен транспорт то Хонгкун - първото интересно място от моят план.

Хонгкун е село (обект на Юнеско), с напълно запазена архитектура от 900 години насам, от династията Мин. Всяка къща има специфични рибни фигури на покрива си и рибата е символ в селото.

За да се влезне, се минава през езерото до селото, което го отразява по много интересен начин. И в самото село са се запазили типични занаяти и е много интересно да се види как се обработва дърво, как се прави чай, и как се приготвят местни ястия.

Хонгун също така е мястото където е заснет известния китайски филм "Тигър и Дракон" (Crouching Tiger, Hidden Dragon), награден с Оскари.

Като леко се стъмни, атмосферата стана много приятна със запалени фенери и водна мъгла.

След това се върнах в Тангкоу - приличащо на позападнало българско градче от 90-те години, с много магазини "за един лев", и с не много туристи - те остават основно за една вечер преди да отидат до планината. Отидох да хапна в един ресторант.

Все още не знаех нищо за китайската култура на ядене.

Но пък хотелът имаше много приятно лоби с усещането на приятно кафене или бар, и почти без посетители, с изключение на барманите и една-две дебели котки. И с доста свястно еспресо (не е лесно да се намери в Китай!).

Ден 3

Придвижих се до лифта за планината с автобус. За щастие бях добре подготвена за това, което ме чака нагоре, и си оставих куфара в хотелчето долу, взех си само една раница.

Тъй като беше октомври, времето си беше непредвидимо, и на мен ми се падна не много хубаво време - по точно, мъгла, вятър, и дъжд. Нямаше какво да правя, за щастие бях добре екипирана, и тръгнах нагоре.

Китайското разбиране за планинарство е доста различно от това на Запад. Първо, не може да се ходи по случайни пътеки и маршрути в планината -- няма маркировка. Ходи се по изсечени и построени пътеки и стълби - много стълби. Ако няма пътека със стълби до там, не ходи. Второ, много малко от хората имат специални дрехи за планина. Продават се найлонови дъждобрани и специални "подметки", както и гумени галоши или нещо подобно, което може да се сложи върху обувките, за да пази от намокряне. Както и пръчките (бастуни, тояжки?) са много добре приети и има специални дървени такива които се продаваха още в градчето долу, и най-накрая разбрах за какво служат.

Стълбите са заградени с красиви издялани парапети и пейки за почивка.

Тъй като и това е Юнеско място на световно наследство, има и обяснения на английски, както и доста от картите имат английски имена. Аз имах карта с маршрут, който собственика на хотела в Тангкоу ми беше написал, но от този маршрут успях да направя около 30%, прекалено амбициозен се оказа в не много хубавото време, което ми се падна.

Въпреки мъглата, нещо се виждаше. Боровете с клони като чадъри, близките скали, и красивите места за отдих по пътя.

Освен това, навсякъде има места за гледане, по точно забележителности, всяка от които е с дадено име - например, дървото на обединението, различни скали с имена, вирчето на феите и т.н. Ето някои от дърветата-забележителности (или не).

Тъй като няма пътища за коли, нещата за хотелите и ресторантите се носят буквално на ръка, от хора, които се прехранват от това да носят прътове с тежести на рамената си. Те минават по пътеките със стъпалата. Също така, могат да пренасят носилки с трудноподвижни хора до хотела.

След като се настаних в хотела, тръгнах по маршрута (или по-точно, тръгнах нагоре). Още стотици стъпала нагоре, но поне малко от по-далечните скали и върхове се виждаха, и напълно си заслужаваше.

На някои места се виждат GPS репери. Китайската навигационна систма е различна от тази, приета в Европа и Щатите, и това има отражение при Google Maps и други приложения, които използват GPS. В общи линии, човек не може да разчита на тях за ориентация с точност по-добра от 100 м. Затова трябва да се ползват съответните китайски приложения.

Но да се върна на гледките в планината. Ей този скален къс изглеждаше интересен (макар че имаше отбивка от няколко стотин стъпала, и си заслужаваше, заради гледките от него.

Кръстили са го "Летящият камък".

Ето и какво се виждаше:

Най-високата точка, до която стигнах, беше върхът с име "Ярък връх", на който има метеоролична станция и музей. Мисля, че има и интерсни попадения (или анти-попадения) с превода на някои имена, например Връх на Алхимията, и т.н. Яркият връх беше в мъгла, но все пак се виждаше нещо, за разлика от следващият ден, когато мъглата беше толкова гъста, че нямаше и помен от метеорологичната станция.

Тази вечер отидох да пробвам вечерята на хотела. Оказа се, че е бюфет, и масите са организирани като кръгли маси, всяка от тях с по две нива - вътрешен и външен кръг. Аз реших, че на вътрешният кръг се слагат празните чинии, за да могат сервитьорите да ги прибират по-лесно, тъй като вътрешният кръг се върти. И така, взех си каквото ми харесва от бюфета, и седнах на една маса.

Ден 3

На този ден трябваше да слизам надолу. Идеята беше да слезна пеша до лифта, по един по-дълъг път. Мъглата беше още по-гъста, но не ми пречеше. По едно време, достигнах до други няколко хотела, и минах през нещо като поляна. На поляната имаше реклама на швейцарските Алпи - за планинари. Доста неочаквано.

Продължих по стълбите - надолу, нагоре, надолу. Много стълби. Хора с дъждобрани. Със сигурност, местата които видях щяха да са още по-впечатляващи без мъглата.

Но пък мъглата създава и особени ефекти. Всичко изглежда по-интересно.

Ето и тази мистериозна фигура (нарекох я Пазителят на прохода), която без мъгла би изглеждала просто като натрупани камъни. Надявам се че се разпознава на снимката.

Мъглата се разреди чак като слезнах надолу с лифта. Сега червените гранитни скали се виждаха много по-добре.

А ето как изглежда планината от Тангкоу.

Дано да се завърна някой ден, при по-ясно време.

Следваща спирка - Ханджоу. Повече в следващата част...