Китай - Част 2 - Ханджоу

Стигнах до Ханджоу вечерта, отидох си в хотела, и от там отидох на вечеря организирана от конференцията, на която сервираха около 10 различни ястия, и представиха традиционни танци.

До тук, впечтленията ми от Ханджоу бяха основно нови квартали с огромни блокове, река с мост, огромна гара, и навсякъде електрически коли. Оказа се, че за да получат регистрационен номер за града, хората трябва да си вземат електрически автомобил - иначе не може. Затова и въздухът в града е чист, въпреки че градът е 13-милионен. Между другото, така е от последните 10-15 години. Преди това е бил само 2-3 милиона (и това може да се види в българската статия в Уикипедия за този град, която не е обновена от 2003-та година - все едно човек се връща във времето). Градът е най-високо развитият технологично в Китай. Там е позиционирана най-голямата технологична компания в Китай - AliBaba, и няколко от най-големите компании за роботика и AI. Затова и конференцията по роботика беше в този град. И така, градът е придобил новите си високи квартали в последните 10 години, с огромни и наистина впечатляващи сгради. През 2016, там е имало среща на G20. Нашата конференция беше в Експо-центъра където е била и Г20-срещата. Явно точно тогава са построили и някои от сградите наоколо.

Ден 5

Обикновено пропускам да покажа конференциите на които ходя, но този път мисля че си заслужава да покажа някои впечатления. Докъде стига напредъка в роботиката, може да се види от видеата долу. И макар че тези роботи не са автономни (управляват се или с дистанционно, или с имитация през VR-headset т.е., teleoperation -- това е когато човек показва точно действието, което роботът трябва да направи, както в първото видео), сме много близо до автономни роботи, които ще ползваме във всички области на ежедневието и на производството.

Ден 6

Видях се с една колежка, която сега работи в Китай. Отидохме до нейният университет (снимката отдолу), а след това на обяд.

Разбрах нещо много интересно - в Китай като отидеш на ресторант, поръчваш поне 5-6 ястия (за двама), които се споделят. Колкото повече хора са заедно, толкова повече ястия се поръчват, и всички ядат от тях. Ако нещо остане, се взима вкъщи. Също така, в наистина добрите ресторанти (където ходят китайците) не е особено евтино. Ето така изглеждат яденетата в един такъв ресторант - и всяка чиния е една порция, по-точно, едно от ястията за поръчване.

После се върнахме за конференцията, и вечерта отидохме в центъра на Ханджоу. Там е и известното с красотата си езеро на града, с огромен парк около него. Разходихме се малко около езерото.

Мисля, че светлините на тези хълмове са направени да изглеждат много впечатляващи като се гледат от тази част на града.

Интересно нещо за градовете в Китай е, че навсякъде, или поне на много места се чува музика, и хората се събират да танцуват. След това се разходих по една алея със сергии на занаятчии с много интересни неща, откъде се снабдих с миниатюрен керамичен чайник и чаша.

Ден 7

Във втората половина от деня отидох до хълмовете над езерото. Точно там е един от най-известните будистки храмове в Китай - Лингйин (Lingyin Si).

Един от колегите на конференцията беше препоръчал как да стигна до там с такси, до задната част на хълма, после се изкачват 1000 стъпала нагоре. Така и направих. Малко след като слезнах от таксито и тръгнах към квартала под хълма (един от старите квартали на Ханджоу), видях едно животно да напредва бавно през тротоара. Спрях се и се чудих какво да направя, после един друг човек се приближи до него, и аз чак тогава се приближих -- оказа се много симпатичен миниaтюрен таралеж, най-вероятно този - новооткрит малък таралеж в Ханджу. Но не го снимах.

Продължих към върха - North High Peak (Bei Gao Feng), най-високият в Ханджоу. 1000 стъпала, като на всеки 200-300 има надпис, който показва колко остават.

Никакъв проблем, след предната разходка в планината ми се сториха не толкова много, и набързо се изкачих до горе.

Целта беше да стигна до храмовете - цял комплекс от тях. Не толкова трудно, тъй като отвреме навреме се чуваше много приятен дълбок звук от камбана.

Първият храм, до който стигнах се оказа че е Храм на богатството (Lingshun Temple) - един от петте храма, построени от индийският монах Хуили в Ханджоу. Ето от къде се чуваше звука. Тук, за разлика от Хонгкун, където имаше огромен тъпан, в храма имаше камбана.

Както във всеки храм, огромната статуя на Буда няма как да се изпусне.

Също там е и входа към един лифт, с който може да се стигне директно до най-големият храм - Лингийн. Аз обаче продължих пеша.

Тръгнах по едни тесни стъпала, като целта ми беше да достигна до храма Лингйин. Тук трябваше да се размина с доста народ, тъй като явно беше стандартният път. Както и да е, достигнах до този храм.

Най-интересното около него са скалните статуи. Скалите наоколо са от варовик, и могат да се обработват сравнително лесно. Има няколкoстотин, или дори повече статуи, издълбани в скалите на връх Фейлай (Летящият връх), който е от варовични скали.

Тези скални ниши или “grottos“ често изобразяват Буда или Бодхисатва в различни пози. Най-известният от там е Щастливият Буда с чанта - цяла композиция на централната статуя с по-малки статуи на ученици. Има и обяснение какво символизира.

"Maitreya Buddha is nicknamed by the locals as Big-belly Buddha. With a huge head and full cheeks, the 1.9 meter high statue sits bare-footed in a cross-legged form. Belly exposed, his left hand holds beads and his right hand places on a sack. He is flanked by the 16 Arhats in different forms and poses, carved out of the rock face, following the natural form of the rock. The carvers did a superb job with proper exaggeration bringing out Maitreya Buddha’s thorough joy and free manners.

Here is a couplet that describes the Laughing Buddha: "His belly is big enough to contain all intolerable things in the world; His mouth is ever ready to laugh at snobbish people on the earth." Коремът му е достатъчно голям, за да побере всички непоносими неща на света; устата му е винаги готова да се смее на снобите на земята. Широката му усмивка се е превърнала в символ на връх Фейлай в Ханджоу.

Може да се види какви причудливи форми се образуват само от дъждовете и вятъра на този връх.

Отреща е храмът Лингйин, който е композиция от сгради. Във всяка от тях има различни статуи на Буда, на бусдистки монаси, и на различни Бодхисава. Някои от тях определено имат индийско влияние.

Ето го и отблизо.

След това посещение успях да пътувам обратно с автобус, който беше порядъчно натъпкан, но пък ме закара точно до центъра на Ханджоу, до езерото. Трябваше да отида до представлението, организирано през конференцията. Това представление е една от големите атракции на Ханджоу, и е било създадено за да почете срещата на лидерите на G-20 в Ханджоу. Нарича се The Enduring Memory of Hangzhou - Незабравимият спомен от Ханджоу. Представлява невероятен спектакъл от музика и танцови изпълнения върху водата, с осветление което създава огледални и всякакви други ефекти, и прави спектакъла незабравим.

Появяват се музиканти върху плаващи платформи, балерини пред полупрозрачни екрани, и танцьори с чадъри които се отразяват във водата. Аз се почувствах като че ли на откриване на олимпийски игри. Ето тук https://www.youtube.com/watch?v=H8-RAUZq8JA може да се види повече.

На връщане, светлините от Фейлай създадоха друг спектакъл в езерото.

Както и светлините на Ханджоу.

Последният ден в Ханджоу отидох на известната пазарска улица, която е в старата част на града. Всъщност, целият квартал там е в по-традиционен стил, и си заслужава да се посети, заради приятната атмосфера.

Известната улица започва с тази статуя на Буда, с много купувачи (може би?) по нея.

По-нататък има няколко приятни улици, с много стари аптеки за традиционна медицина, в които има всякакви билки, животински продукти, и всякакви мехлеми и други неща за лекуване. Не снимах вътре.

Както и много кафенета, в доста западен стил. Интересно, че са на една улица.

Наблизо е и градският храм на Ханджоу, който пропуснах. Вместо това, реших да се разходя из парка, и въобще не съжалявах. Паркът е много красив. Из цялото езеро плуват "koi fish" - рибите, които са много характерни за Япония. Всъщност, тази част на Китай има архитектура и въобще усещане близко до това в Япония. В третата част ще покажа още повече гледки, които могат да се свържат с Япония.

Аз реших да отида до пагодата, която се вижда от нощните снимки.

Стигнах до нея, но имаше прекалено много хора, и се отказах да я посетя. Ако някога пак отида до Ханджоу, ще го направя, защото около нея е много красиво, а има и интересна история. По-точно, била е построена върху една пагода от преди 1300 години. Сигурно вътре ще е интересна.

Продължих по езерото, завърнах се отново през приятните улички, повървях зад този човек който носеше вероятно някакъв специален сорт смокини, които не можах да опитам, и това беше последният ми ден в Ханджоу.

И така, отново се качих на влака, към следващият интересен град - Суджоу. Повече за това - в част 3.