Пътешествие в Исландия, първа част

Викингските истории продължават.

Преди всичко, нашето пътуване през юли тази година в Исландия се различаваше от всички останали по две неща: първо, решихме да ходим много спонтанно. И второ, планирах много внимателно цялото ни време там, нещо много нетипично за останалите ни пътувания. Обикновено има няколко неща, които искаме да направим и ги разхвърляме по време на ваканцията. Този път всичко трябваше да е много добре обмислено, защото в Исландия има два начина на ваканция - единият е къмпигуване, треккинг, и изобщо много дейности на открито за добре екипирани и подготвени туристи, а другият е обиколка с кола. И тъй като ние не се чувствахме подготвени за къмпигуване в исландските условия с двете деца, предпочетохме втория. Което означава че преспиването всеки ден трябва да е на различно място. А ако искаме да правим нещо там, трябва предварително да си купим билет и за четирима ни, и да можем да достигнем с кола до там, както и до следващия хотел или апартамент за нощувка. Което пък значи че някой трябва добре да се информира, какво къде има да се прави, колко време отнема, става ли за деца, колко дълго се пътува, и т.н. И тази чест се падна на мен. Така се сдобихме с "master plan" за Исландия, с маршрут, списък от хотели, и неща за правене. Планът като цяло проработи, с изключение на едно от нещата, за което така или иначе не съжалявахме много.

И така, започва историята за седемдневно епично пътешествие с кола в Исландия, през исландските гейзери, вулкани, ледници, пустош, и водопади.

Ден 1

Пристигнахме след 4-часов полет и веднага отидохме да си вземем колата. Първото интересно е, че на вратата има знак, да се внимава като се отваря заради силният вятър. Вятърът беше поносим в този момент, и валеше не много леко. Ние си отидохме към хотела, в покрайнините на Рейкявик. Хотелът беше до едно езеро, и имаше изход от стаята директно сред природата. Добър случай да се облечем с всичките тънки и дебели слоеве дрехи, да си сложим дъждонепропускливите якета, и да излезнем за пръв път сред исландската природа. Това беше и първият път когато си тествахме екипировката, и теста беше успешен.

Междувременно, и вятърът, и дъждът се усилиха, но какво от това.

Природата в Исландия през юли е буквално в разцвет - пълно е с цветя и всички птички си имат малки. Навсякъде има едни големи лилави цветя, и не само, има и други цветове, и изобщо растителността е много интересна, и макар че няма много дървета, е много приятно, когато е зелено.

Има и особени вулканични камъни, и така и не разбрахме дали са истински, или са изкуствени. Определено, някои са съвсем истински.

След това се прибрахме, и вечеряхме за първи път исландска храна (по-точно, или определен вид мазна риба, или овче месо).

А след това изморени се върнахме в хотелската стая, и каква беше изненадата на големия син, като влезе да си направи душ. Топлата вода имаше силна миризма на сяра, която не изчезва. Което изглежда е нормално, в зависимост от географското положение и източника на вода.

Ден 2

Тръгнахме на пътешествието. Посока полуостров Снафелснес, който е известен с дивите животни и близостта до природата - като че ли цяла Исландия не е близо до природата... Обиколихме с колата около фиорд, който се нарича фиорд, но е много, много по-нисък от това което човек си представя, като чуе фиорд. По-скоро е езеро с някои скали около него. Времето беше доста неприятно, но пък по пътя има точки за спиране, и ние спирахме, да разгледаме наоколо, макар че видимостта не беше отлична. И така, съвсем добре разбрах предупреждението за вратата на колата, първият път като я отворих, и тя за малко щеше да бъде отнесена от вятъра. Все пак, беше забавно навън, и екипировката ни отново доказа колко е подходяща.

Спирахме на няколко места, водопадчета, скалички, и рекички, докато времето толкова не се влоши, че нямаше нито как да се спре, нито какво да се прави, ама изобщо, освен човек да си стои на сухо в колата. Малко се притесних, че ако до края на пътуването ни времето е такова, нищо няма да видим от Исландия.

По някое време се проясни, и дори се появи късче синьо небе, и установихме, че има много коне. В Исландия, особено в тази западна част, има много стопанства с коне. Има и типични породи, и много занимания с коне, за тези, които обичат да яздят. За нас не бяха особено интересни.

А също и овце. Които ходят по пътищата, и няма как всеки един шофьор да не се натъкне на овце. Ето едно семейство което вървеше по пътя срещу нас, и известно време не се знаеше кой ще отбие.

И, тъй като много често има така наречените полета от лава, се намират много причудливи фигури от засъхнала лава. Затова и бойните сцени от Властелина на пръстените с многото орки и каменни тролове са заснети в някои полета от лава точно в Исландия.

След това стигнахме до първата ни квартира в един апартамент с всякакви удобства, в едно селце на брега (Stykkishólmur), и се настанихме там, за първата вечер. Малко след това времето се пооправи, и дори се появи дъга.

В момента в който се оправи времето, винаги има нещо забележително наблизо. В нашият случай, естествената стена на селцето в което бяхме, изключително интересно геоложко образувание, като издялана от човек (но не е), голяма скала с правоъгълни структури, с пътеки отгоре, и с червен фар. А от другата страна, морето.

И в далечината други скали, планинки, образувания, и синьо-сиво небе с дъга. И селцето изглежда много красиво, с ярките цветове на къщите.

От другата страна, много далече, се виждат някакви късчета земя, и се почудихме дали пък това не е Гренландия. После разбрахме, че това е друг полуостров от Исландия (Западни фиорди), където може да отидем някой следващ път.

Тогава отидохме до местния басейн - в Исландия басейните винаги имат и затоплен басейна на около 40 градуса, понякога е минерален, понякога не. Много приятен за отпускане и затопляне. В Stykkishólmur басейните са минерални. Ако човек иска, може да се топне и в леден басейн за 5 градуса, и в нормален басейн на 28-30 градуса. Но аз определено предпочитам най-топлия.

А след това отидохме да вечеряме Исландска храна, в един ресторант с избор, подобен на избора във всеки друг исландски ресторант.

Ден 3

Обикаляхме около Снафелснес - и сега видяхме какво сме пропуснали на предния ден.

Този път слънцето се показа, и имахме голям късмет с времето. На всеки един километър около пътя има какво да се види. Интересни полета от лава, или скали оцветени в различни цветове и със странни форми, или море.

Както и да е, ние се бяхме отправили към Киркюфел. Това е голямо скално образувание, или планина, на брега на морето. Името означава “планина църква“, висока е 463м и има интересна геометрична форма, наподобяваща призма, или пирамида. Има няколко различни склона. Зад нея има планина, която е като нисък цилиндър. Със сигурност има интересни истории за тези две планини. А и са заснети в някои филми, например, Игра на тронове (Game of thrones). Наблизо има голям и красив водопад (по-точно, няколко водопада, но този е по-голям).

След това се отправихме към другата страна на полуострова, където имахме резервирано пътуване с корабче, с цел гледане на морски обитатели. Преди да стигнем до мястото с корабчето, минахме през един от защитените природни паркове, който беше пълен с птици, в периода в който си отглеждат малки. Това означава, навсякъде птици, включително и по пътя. Птици, които постоянно носят риба на малките си, а малките се опитват да летят (което не е особено лесно, ако духа типично силен вятър).

Спряхме до информационната сграда на парка, където имаше и запазена истинска викингска къща. Къщата беше полу-вкопана в земята, и изглеждаше почти като кукленска, сравнена с представата ни за викингите като огромни хора с рогати шлемове. Особено мебелите и инструментите бяха изненадващо малки.

Освен това, прочетохме няколко табла за великите пътешественици на Исландия. Исландски викинги са “открили“ Америка още в Средновековието, водени от Леиф Ериксон (който е син на Ерик Червения, който пък открива земята на север от Исландия, основава колония там, и я кръщава Гренландия, или Зелена земя, за да привлича заселници). И така, исландците се заселили по крайбрежието на Северна Америка, на място което кръстили Винланд. Друга интересна история е на Гудрид, с прякор “Далече пътувала“, която също стига до Америка, живее там три години, и се връща до Исландия, освен това пътува и до страни в Европа, например Италия. Много интересни истории за исландските пътешественици мигат да се намерят в Исландските Саги. Действително, останки от викингски селища от около хилядната година (точно петстотин години преди Колумб да стигне до Америка) са намерени в Канада през 1960г.

Най-накрая стигнахме до мястото, където тръгва корабчето, Ólafsvík. За щастие ни дадоха много дебели гащеризони, да ни пазят от вятъра, защото вятърът в Атлантическия океан около Исландия не е много приятен навътре в морето. И тръгнахме. Това беше много успешна разходка, защото успяхме да видим няколко делфина, 6-7 гърбати кита (humpback whale), и три косатки.

Два делфина поплуваха до нас, единият се вижда тук.

По едно време корабът спря на място, където явно имаше много риба, и на поне 6-7 места се виждаха струи вода от китовете, когато издишат (май?). Корабът следваше един кит известно време, и видяхме как китът се гмурка навътре, като само опашката му остава накрая, и се прибира във водата с грациозно движение.

А на връщане и семейство от 3 косатки (orca) ни почете като плаваше успоредно доста време.

Освен това видяхме един от известните вечно заледени върхове, на който обаче не се сещам за името.

И след тази разходка все още не беше краят на този ден. Дните в Исландия, лятно време, са много дълги - толкова дълги, че не се стъмва. Затова отидохме и до друго забележително място - плажът Итри Тонга, където могат да се видят тюлени. Този плаж не е истински плаж за къпане. Това е място, където сладководна река се влива в морето, и е много богато на растителни и животински видове - риба, птици, и тюлени. Място, където природата взима надмощие, и миризмата на изгнили риби издава, че е диво място.

Също така, има редица големи камъни, които осигуряват естествена защита на тюлените. Има два вида тюлени - големи бели, и по-малки кафяви. Ако човек иска да ги види отблизо, трябва да мине по големите камъни, което ние не направихме (или, по-скоро се отказахме след като синът ми стъпи между тях).

На връщане пак имахме епизод с овце, които бяха запречили изхода от един ресторант към главния път, но накрая се оттеглиха. Исландските овце са пуснати из целия остров, и могат да ходят където си пожелаят. Често вървят срещу колите. Понякога се срещат по скали, където е трудно да се повярва, че има нещо за ядене за тях. Мисля, че една от причините да са навсякъде е да подпомагат развитието на почвата и растителността. В Исландия няма много истинска почва, дърветата са малко и не особено големи, и страната е повече покрита с торф, отколкото с истинска растителност, с каквато сме свикнали в континентална Европа. Освен овце и коне, няма много други домашни животни. Съответно, овчето или агнешко месо е много разпространено, а вълната се ползва за дрехи, които топлят подобаващо.

А ние се прибрахме в следващата квартира, в Борганес. Това беше един хотел извън града, с голф клуб, сауни отвън, и със селекция от вина за ценители. Разбрахме как по-заможните исландци се разнообразяват през уикендите. Ние бяхме единствените туристи там, както и единствените с деца, явно попаднали на последните свободни стаи на промоционална цена.

За следващите дни ще разкажа в нов пост.

Стокхолм през юни

Ден 1

Пристигнахме в Стокхолм на 21ви юни 2024, който е един от големите празници в Швеция, и отбелязва средата на лятото и лятното слънцестоене с името си - Midsummer. От самолета се виждаше, че Швеция, поне около Стокхолм, е като земя на трохи и всяка троха е остров, и на почти всеки остров има по нещо - къща, сгради, или гора. Стокхолм е съставен от доста острови които са свързани с мостове или с пътища.

Ние първо се отправихме към парка Скансен, който е голям парк с цяло малко селце вътре, със запазени занаятчийски дюканчета и работилници, стара поща, и стари сгради, и показва как са живели хората преди модерните изобретения.

Повечето шведи напускат града по време на дните на Midsummer и си отиват по разни вили и места в провинцията, а тези, които остават, както и чужденците в града, отиват в парка Скансен, защото там празника се отбелязва по традиционен начин. По-точно, всички се закичват с венци от цветя или зелени клончета, има големи стълбове които се украсяват със зеленина, и около тях се танцуват танци в кръг.

Тъй като отидохме малко късно, пропуснахме танците, но пък видяхме и чухме музиката, и венците. Много от работилниците затваряха, все пак видяхме че не са твърде различни от останалите стари занаяти по света - стъкларство, ковачи, и т.н.

Нещо много типично за скандинавските страни е да правят покриви от торф, които изглеждат като че ли на тях могат да се отглеждат зеленчуци, а самите къщи са като излезли от някоя приказка за хобити. И целият парк е много приятен, с доста открити водни пространства.

Стокхолм е голям. Това е което е първото впечатление от него, с широки светли улици, големи сгради, и много исторически сгради. И като ги видиш, осъзнаваш, че нищо не знаеш за северните страни. Някакси са останали изолирани в часовете по история, с изключение на споменаването на викинги на север. А те са постигнали изключително много и са повлияли (и все още го правят) на развитието на западната цивилизация поне колкото южните страни.

Почти всичко е затворено в града, все пак има отворени заведения и откриваме, че шведските ястия винаги се сервират със забодено шведско знаме (не само в Икеа) и въобще, знамето е почти навсякъде.

Вечерта заспиваме на светло, и не съм сигурна дали изобщо се стъмва през нощта на тези най-дълги дни.

Ден 2

На следващия ден решихме да посетим най-известния музей в Стокхолм, Васа. Васа е името на един епичен кораб построен през 1590та година от викингите, с цел да покажат че са владетели на моретата, и да демонстрират военната си сила, особено пред Полша. Корабът е огромен, на няколко нива, и на някои от тях има военни оръдия. Има пищна украса на римски императори, морски божества, ангели, и какво ли не още. Боите са избледняли, но има възстановен макет който показва как корабът би изглеждал. Много, много впечатляващо. Дори спасителната лодка е с размер на сегашна голяма яхта.

Все пак, този кораб не е успял да изпълни мисията си, тъй като се потопил и потънал в момента в който го сложили на вода. После, към началото на 20ти век го извадили от Балтийско море. Подобни, по-добре изчислени кораби били построени малко след Васа, и успяли да респектират всички по северните морета.

После отидохме до един от по-големите острови, Waxholm, с ферибот. Пътува се около час. На острова има селце с много приятни, типично скандинавски дървени къщи в различни наситени цветове.

Има и крепост със замък, които обаче не посетихме. Магазинчетата бяха затворени, но туристическият офис работеше и там ни препоръчаха да отидем до съседния остров, за да разгледаме една друга крепост, на която точно на този ден имало изложба. Това и направихме, като се качихме на друг ферибот, за 20 минути, и отидохме към остров Rindö.

Там първо обядвахме, в един приятен ресторант, в който поръчването и плащането, както в много ресторанти в Швеция, става на бара.

След това минахме през една горска пътечка, и стигнахме до старата крепост, където има и новопостроена (не съвсем нова, вероятно от втората световна война) военна сграда. Оказа че оригиналната крепост е там от 1850та и целта и била да защитава замъка от нападения по море.

В сградата имаше изложба на картини, които набързо разгледахме, и се отправихме отново към гората.

Шведската гора е от ели, папрати, и боровинки, и въпреки че е на морето, усещането е като че ли е високо в планината.

Тръгнахме по една малка пътечка, и след около 20 минути се озовахме на закътан залив с лодки, и малки къщички от другата страна. Прекрасно място за почивка през лятото.

След като се завърнахме на първия остров, се разходихме малко из уличките, и попаднахме в задната част, където отново имаше закътан залив, къщички, и нещо като малък плаж, за не повече от 10-20 души. Наистина хубаво място, на което за съжаление нямаше как да останем дълго, тъй като трябваше да си хванем ферибота за Стокхолм.

Ден 3 - Обратно в Стокхолм

Няма как човек да е в Стокхолм, без да посети стария град. Отидохме по малките улички, и там естествено магазинчетата за сувенири и кафетата бяха отворени. Сградите отново са цветни, високи, и в северняшки стил. За да се стигне до старият град, трябва да се мине покрай кралския дворец, парламента, и други официални сгради.

От мост на мост се стига до стария град.

Морето навсякъде е част от града.

В стария град влезнахме в едно от типичните уютни кафенета, да пием кафе и да опитаме от типичните канелени кифлички. Това е част от шведското понятие "fika", което означава да отделиш време за почивка и за наслаждане на обстановката, храната, хората с които си, и сегашния момент. Затова и в доста заведения няма интернет и не може да се работи.

След това отидохме да видим смяната на кралската стража, която церемония е около един час, и става с концерт от военни музиканти, които изпълняват много приятни приповдигащи настроението мелодии. Също така изсвириха една от песните на ABBA, Super trooper, за радост на всички наблюдаващи церемонията.

Следобед разгледахме музеят на викингите, в който научихме интересни неща за историята им. Как са стигнали до Киевска Рус (и са положили основите на Киев) плавайки с корабите си по реките, и как са стигнали чак до Константинопол. И изобщо как са живяли, каква е била азбуката с руните, и какво е било обществото им. Например, голяма част от хората там са били нещо като роби (най-вече докарвани след войните със съседни страни) и те са вършели доста от тежката физическа работа.

Накрая продължихме разходката из центъра на Стокхолм, който е труден за обхождане за един ден, минахме под парламента през много впечатляващи арки, и така денят приключи.

Още дни

На следващия ден останах в Стокхолм, заради основната причина за посещение - конференцията ми, и успях да отида до фотографския музей, който отново е на друг остров. Имаше няколко изложби, от които най-интересна беше тази с постерите на известен артист, и една друга със снимки от пейзажи които са заплашени от изчезване, благодарение на човешката дейност.

А ето и една от гледките на Стокхолм точно от пред фотографския музей.

Градът е на няколко нива, и се вижда инженерния талант който е вложен. Например, през улицата на долната снимка може да се мине през тунел за велосипеди и пешеходци, по стълбите, ако човек иска да достигне до сградите и улицата отгоре, и през ескалатор, в който се влиза от вратата в ляво. За първи път виждам подобна конструкция.

Навсякъде в Стокхолм има интересни неща, като един глобален град от 2 милиона, с културни центрове и уважение към миналото. Поне в центъра е пълно с просторни площади и красиви сгради, всяка със своята история.

Като част от конференцията (официалното откриване) имах късмета да посетя сградата на градската управа (Stockholm City hall), сграда която е разпознаваема за всеки от Стокхолм, и (почти) всеки швед, където се състоят и вечерите след церемониите за Нобеловите награди.

Градът е направен хората да се чувстват добре. Особено пък през лятото, като че ли всеки е в добро настроение.

И тук, както и в Севиля, има навсякъде лъвове, които явно са кралски символ на величие.

Също така има просторни паркове, пълни с хора.

И почти всички имена имат общо с историята и културата на страната.

След още няколко дни трябва и аз да кажа довиждане на този чудесен град, и, надявам се, до скоро.

А канелените кифлички ги пробвахме след това и вкъщи, и понятието фика смятам да го прилагаме редовно.