Викингските истории продължават.
Преди всичко, нашето пътуване през юли тази година в Исландия се различаваше от всички останали по две неща: първо, решихме да ходим много спонтанно. И второ, планирах много внимателно цялото ни време там, нещо много нетипично за останалите ни пътувания. Обикновено има няколко неща, които искаме да направим и ги разхвърляме по време на ваканцията. Този път всичко трябваше да е много добре обмислено, защото в Исландия има два начина на ваканция - единият е къмпигуване, треккинг, и изобщо много дейности на открито за добре екипирани и подготвени туристи, а другият е обиколка с кола. И тъй като ние не се чувствахме подготвени за къмпигуване в исландските условия с двете деца, предпочетохме втория. Което означава че преспиването всеки ден трябва да е на различно място. А ако искаме да правим нещо там, трябва предварително да си купим билет и за четирима ни, и да можем да достигнем с кола до там, както и до следващия хотел или апартамент за нощувка. Което пък значи че някой трябва добре да се информира, какво къде има да се прави, колко време отнема, става ли за деца, колко дълго се пътува, и т.н. И тази чест се падна на мен. Така се сдобихме с "master plan" за Исландия, с маршрут, списък от хотели, и неща за правене. Планът като цяло проработи, с изключение на едно от нещата, за което така или иначе не съжалявахме много.
И така, започва историята за седемдневно епично пътешествие с кола в Исландия, през исландските гейзери, вулкани, ледници, пустош, и водопади.
Ден 1
Пристигнахме след 4-часов полет и веднага отидохме да си вземем колата. Първото интересно е, че на вратата има знак, да се внимава като се отваря заради силният вятър. Вятърът беше поносим в този момент, и валеше не много леко. Ние си отидохме към хотела, в покрайнините на Рейкявик. Хотелът беше до едно езеро, и имаше изход от стаята директно сред природата. Добър случай да се облечем с всичките тънки и дебели слоеве дрехи, да си сложим дъждонепропускливите якета, и да излезнем за пръв път сред исландската природа. Това беше и първият път когато си тествахме екипировката, и теста беше успешен.
Междувременно, и вятърът, и дъждът се усилиха, но какво от това.
Природата в Исландия през юли е буквално в разцвет - пълно е с цветя и всички птички си имат малки. Навсякъде има едни големи лилави цветя, и не само, има и други цветове, и изобщо растителността е много интересна, и макар че няма много дървета, е много приятно, когато е зелено.
Има и особени вулканични камъни, и така и не разбрахме дали са истински, или са изкуствени. Определено, някои са съвсем истински.
След това се прибрахме, и вечеряхме за първи път исландска храна (по-точно, или определен вид мазна риба, или овче месо).
А след това изморени се върнахме в хотелската стая, и каква беше изненадата на големия син, като влезе да си направи душ. Топлата вода имаше силна миризма на сяра, която не изчезва. Което изглежда е нормално, в зависимост от географското положение и източника на вода.
Ден 2
Тръгнахме на пътешествието. Посока полуостров Снафелснес, който е известен с дивите животни и близостта до природата - като че ли цяла Исландия не е близо до природата... Обиколихме с колата около фиорд, който се нарича фиорд, но е много, много по-нисък от това което човек си представя, като чуе фиорд. По-скоро е езеро с някои скали около него. Времето беше доста неприятно, но пък по пътя има точки за спиране, и ние спирахме, да разгледаме наоколо, макар че видимостта не беше отлична. И така, съвсем добре разбрах предупреждението за вратата на колата, първият път като я отворих, и тя за малко щеше да бъде отнесена от вятъра. Все пак, беше забавно навън, и екипировката ни отново доказа колко е подходяща.
Спирахме на няколко места, водопадчета, скалички, и рекички, докато времето толкова не се влоши, че нямаше нито как да се спре, нито какво да се прави, ама изобщо, освен човек да си стои на сухо в колата. Малко се притесних, че ако до края на пътуването ни времето е такова, нищо няма да видим от Исландия.
По някое време се проясни, и дори се появи късче синьо небе, и установихме, че има много коне. В Исландия, особено в тази западна част, има много стопанства с коне. Има и типични породи, и много занимания с коне, за тези, които обичат да яздят. За нас не бяха особено интересни.
А също и овце. Които ходят по пътищата, и няма как всеки един шофьор да не се натъкне на овце. Ето едно семейство което вървеше по пътя срещу нас, и известно време не се знаеше кой ще отбие.
И, тъй като много често има така наречените полета от лава, се намират много причудливи фигури от засъхнала лава. Затова и бойните сцени от Властелина на пръстените с многото орки и каменни тролове са заснети в някои полета от лава точно в Исландия.
След това стигнахме до първата ни квартира в един апартамент с всякакви удобства, в едно селце на брега (Stykkishólmur), и се настанихме там, за първата вечер. Малко след това времето се пооправи, и дори се появи дъга.
В момента в който се оправи времето, винаги има нещо забележително наблизо. В нашият случай, естествената стена на селцето в което бяхме, изключително интересно геоложко образувание, като издялана от човек (но не е), голяма скала с правоъгълни структури, с пътеки отгоре, и с червен фар. А от другата страна, морето.
И в далечината други скали, планинки, образувания, и синьо-сиво небе с дъга. И селцето изглежда много красиво, с ярките цветове на къщите.
От другата страна, много далече, се виждат някакви късчета земя, и се почудихме дали пък това не е Гренландия. После разбрахме, че това е друг полуостров от Исландия (Западни фиорди), където може да отидем някой следващ път.
Тогава отидохме до местния басейн - в Исландия басейните винаги имат и затоплен басейна на около 40 градуса, понякога е минерален, понякога не. Много приятен за отпускане и затопляне. В Stykkishólmur басейните са минерални. Ако човек иска, може да се топне и в леден басейн за 5 градуса, и в нормален басейн на 28-30 градуса. Но аз определено предпочитам най-топлия.
А след това отидохме да вечеряме Исландска храна, в един ресторант с избор, подобен на избора във всеки друг исландски ресторант.
Ден 3
Обикаляхме около Снафелснес - и сега видяхме какво сме пропуснали на предния ден.
Този път слънцето се показа, и имахме голям късмет с времето. На всеки един километър около пътя има какво да се види. Интересни полета от лава, или скали оцветени в различни цветове и със странни форми, или море.
Както и да е, ние се бяхме отправили към Киркюфел. Това е голямо скално образувание, или планина, на брега на морето. Името означава “планина църква“, висока е 463м и има интересна геометрична форма, наподобяваща призма, или пирамида. Има няколко различни склона. Зад нея има планина, която е като нисък цилиндър. Със сигурност има интересни истории за тези две планини. А и са заснети в някои филми, например, Игра на тронове (Game of thrones). Наблизо има голям и красив водопад (по-точно, няколко водопада, но този е по-голям).
След това се отправихме към другата страна на полуострова, където имахме резервирано пътуване с корабче, с цел гледане на морски обитатели. Преди да стигнем до мястото с корабчето, минахме през един от защитените природни паркове, който беше пълен с птици, в периода в който си отглеждат малки. Това означава, навсякъде птици, включително и по пътя. Птици, които постоянно носят риба на малките си, а малките се опитват да летят (което не е особено лесно, ако духа типично силен вятър).
Спряхме до информационната сграда на парка, където имаше и запазена истинска викингска къща. Къщата беше полу-вкопана в земята, и изглеждаше почти като кукленска, сравнена с представата ни за викингите като огромни хора с рогати шлемове. Особено мебелите и инструментите бяха изненадващо малки. Освен това, прочетохме няколко табла за великите пътешественици на Исландия. Исландски викинги са “открили“ Америка още в Средновековието, водени от Леиф Ериксон (който е син на Ерик Червения, който пък открива земята на север от Исландия, основава колония там, и я кръщава Гренландия, или Зелена земя, за да привлича заселници). И така, исландците се заселили по крайбрежието на Северна Америка, на място което кръстили Винланд. Друга интересна история е на Гудрид, с прякор “Далече пътувала“, която също стига до Америка, живее там три години, и се връща до Исландия, освен това пътува и до страни в Европа, например Италия. Много интересни истории за исландските пътешественици мигат да се намерят в Исландските Саги. Действително, останки от викингски селища от около хилядната година (точно петстотин години преди Колумб да стигне до Америка) са намерени в Канада през 1960г.Най-накрая стигнахме до мястото, където тръгва корабчето, Ólafsvík. За щастие ни дадоха много дебели гащеризони, да ни пазят от вятъра, защото вятърът в Атлантическия океан около Исландия не е много приятен навътре в морето. И тръгнахме. Това беше много успешна разходка, защото успяхме да видим няколко делфина, 6-7 гърбати кита (humpback whale), и три косатки.
Два делфина поплуваха до нас, единият се вижда тук.
По едно време корабът спря на място, където явно имаше много риба, и на поне 6-7 места се виждаха струи вода от китовете, когато издишат (май?). Корабът следваше един кит известно време, и видяхме как китът се гмурка навътре, като само опашката му остава накрая, и се прибира във водата с грациозно движение.
А на връщане и семейство от 3 косатки (orca) ни почете като плаваше успоредно доста време.
Освен това видяхме един от известните вечно заледени върхове, на който обаче не се сещам за името.
И след тази разходка все още не беше краят на този ден. Дните в Исландия, лятно време, са много дълги - толкова дълги, че не се стъмва. Затова отидохме и до друго забележително място - плажът Итри Тонга, където могат да се видят тюлени. Този плаж не е истински плаж за къпане. Това е място, където сладководна река се влива в морето, и е много богато на растителни и животински видове - риба, птици, и тюлени. Място, където природата взима надмощие, и миризмата на изгнили риби издава, че е диво място.
Също така, има редица големи камъни, които осигуряват естествена защита на тюлените. Има два вида тюлени - големи бели, и по-малки кафяви. Ако човек иска да ги види отблизо, трябва да мине по големите камъни, което ние не направихме (или, по-скоро се отказахме след като синът ми стъпи между тях).
На връщане пак имахме епизод с овце, които бяха запречили изхода от един ресторант към главния път, но накрая се оттеглиха. Исландските овце са пуснати из целия остров, и могат да ходят където си пожелаят. Често вървят срещу колите. Понякога се срещат по скали, където е трудно да се повярва, че има нещо за ядене за тях. Мисля, че една от причините да са навсякъде е да подпомагат развитието на почвата и растителността. В Исландия няма много истинска почва, дърветата са малко и не особено големи, и страната е повече покрита с торф, отколкото с истинска растителност, с каквато сме свикнали в континентална Европа. Освен овце и коне, няма много други домашни животни. Съответно, овчето или агнешко месо е много разпространено, а вълната се ползва за дрехи, които топлят подобаващо.
А ние се прибрахме в следващата квартира, в Борганес. Това беше един хотел извън града, с голф клуб, сауни отвън, и със селекция от вина за ценители. Разбрахме как по-заможните исландци се разнообразяват през уикендите. Ние бяхме единствените туристи там, както и единствените с деца, явно попаднали на последните свободни стаи на промоционална цена.
За следващите дни ще разкажа в нов пост.
No comments:
Post a Comment