Барбадос, август 2023

За първи път чух, или по-скоро, прочетох, за Барбадос от книгата Капитан Блъд, която четях като бях на 11-12 години, и в която става дума за изтънчения пират Капитан Блъд, който кръстосва океаните и отвреме навреме отива до Барбадос, където се събират пиратите. Или нещо такова.

След това съм виждала снимки от Карибските острови, които винаги изглеждат нереално, най-вече заради цвета на водата, който е тюркоазено син, и пясъка изглежда бял. Нещо такова:

Затова си мислех, че никога няма да отида на тези острови, тъй като са толкова надалече от всяко място, където бих могла да се озова, а и изглеждат като сън.

Разбира се, като ме поканиха да взема активно участие на конференция която се организира в Бриджтаун. Барбадос, не ми отне дълго време да се съглася.

Съчетахме пътуването с това до Флорида, и хванахме самолет от Маями. Пътувахме над океана, и някои от гледките бяха невероятни.

Пилотите дадоха на двамата сина по една значка за пилоти от American, тъй като малкият надникна в кабината им.

Като кацнахме, посрещнаха пътниците от самолета с песни и танци, нещо което за пръв път ми се случи.

След това отидохме до хотела. Бяхме в един от хубавите хотели, където се състоя конференцията. Ето това е гледката която се разкри от там.

Направо мечта. Веднага отидохме на плажа, и водата беше много приятна, пак с доста големи вълни, а пясъкът съвсем ситен и различен от този с който сме свикнали, защото е направен от корали, а не от миди и други морски животни.

Извън конференцията не видях много от града Бриджтаун. Бяхме леко изолирани в този хотел, и всъщност не разбрахме много как живеят хората там. Барбадос има сложна история, и преди голяма част от острова е била в плантации за отглеждане на памук и захарна тръстика, като плантациите са били движени от робски труд. Сега островът е демокрация, а преди две години са се отделили и формално от британската монархия. Шофьорът на такси (който се оказа рехабилитатор през седмицата) ни разказа, че и доста хора емигрират и ходят до Щатите да работят там. А голяма част от естествената природа е заличена заради плантациите. Все пак, има какво да се види като природа, а следващият път като отида там бих останала в града да разбера повече за живота там.

Ние отидохме първо до Велхман Хал Гъли (Welchman Hall Gully), което е пропаднала пещера, погълната от джунглата. Там е дивата природа на Барбадос, и могат да се видят интересни дървета, огромен бамбук, какаово дърво и дърво индийско орехче (или индийски орех). Разбрахме, че там правят и детски лагери когато децата от Барбадос са във ваканция.

Първо се изкачихме по едни стълби към платформа, от която се вижда вулканична планина, но видимостта не беше много добра, така че на снимката не се вижда добре. По стълбите имаше лиани, които се спускат от дърветата, и цепнатини в скалите. А после видяхме най-високите палми, като 8-етажни сгради.

По-нататък разгледахме цялото пространство на Велхман Хал Гъли. По дърветата има "зелени маймуни", ние бегло мернахме как пробягват, но не можахме да ги видим отблизо. Това беше (и е) най-интересното място в Барбадос, поне за мен. Има и много плодови дървета, освен какаото. Също се счита, че там са създали първият грйпфрут като са направили присаждане от две различни дървета.

Ето го гигантският бамбук. Използва се за строене на мебели, и дори къщи. Както и листата на някои палми, за покриви.

А това дърво е било свалено от урагана Елза през 2021, който причинява огромни щети на острова. Все пак, дивата природа се възстановява с бързи темпове.

Почти е трудно да се каже, кое е част от скалите и пещерните останки, и кое е част от растителността.

На връщане няколко туриста ни питаха дали сме видяли маймуните, като че ли това е най-важната гледка. Казах им, че тичат по дърветата.

А ние продължихме към следващата спирка, Flower Forest, или гората от цветя. Оказа се ботаническа градина, където екзотични цветя растат в естествената си среда. Също много впечатляващо място, с цветя и цъвтящи дървета от джунглата. На входа има магазин за красиви керамични изделия ръчно направени в общност за занаяти.

Не само цветята, а и дърветата допринасят за цялостната приказна атмосфера. Както и огромните папрати.

Имаше красива беседка, отново с ръчно-направени керамични орнаменти.

Незабравим ден.

На следващия ден не можах да разгледам много, за сметка на това останалите успяха да видят неразрушена пещера (Harrison's cave), и много маймуни.

На следващия ден успях да се измъкна за разходка с лодка и шнорхели. Идеята е да се видят морски костенурки, и ние успяхме да видим няколко. Също така потопен кораб, който се оказа потопен специално за да бъде туристическа атракция. Също така, успяхме да поплуваме измежду огромно ято рибки, които нашите гидове примамиха с парчета хляб.

Най-забавното беше накрая, когато можехме да се пускаме по пързалка от лодката във водата.

Върнахме се покрай морето към хотела.

Вечерта имахме късмета да посетим един ресторант галерия, с прекрасна гледка към морето, и картини от местни творци.

Последният ден от Барбадос беше интересен. Сутринта отидох с няколко колеги от Норвегия на закуска в града. Това беше единственият път като отидохме някъде пеша, и се оказа че сме близо до конски колодрум, където жокеи бяха изкарали конете. Явно, конските състезания са голямо нещо в Барбадос.

След това минахме покрай някои типични (или не толкова) къщи.

Походихме десетина минути, и стигнахме до мястото за традиционна храна, което означава силно пържена храна, от сутрин до вечер, с специфични люти сосове. Както и да е, опитах типичния рибен сладкиш (fish cake) и още едно-две неща, но този вид храна няма да ми понесе дълго време. Ето тази табела са вижда от мястото.

След това се върнахме на конференцията, до следобеда.

Следобедът беше свободен и имахме специална дейност, от нашата си семейна програма.

Тъй като целият ни престой в Барбадос беше само четири дена, решихме да се възползваме от възможността да се качим на истинска подводница. Разбира се, само туристическа подводница, която слиза до около 50 метра дълбочина.

И така, отидохме да си чакаме реда, и влезнахме в подводницата, като имаше приятна реге музика типична за Карибските острови.

Първото интересно е, че цветовете се губят, колкото по-надолу се спускаме, и става все по-синьо. Първо изчезва червеното, после оранжевото, най-накрая и жълтото почва да се губи, и остава само синьо/сиво. Съвсем различно от представата за шарен коралов риф. А корали има. Дъното е много интересно, с растения, корали, и ята от малки и големи риби. Например, на следващата снимка се вижда ято малки сини рибки.

Второто е, че се опитвам да разпозная някоя от рибите, показани на постера. Чак на връщане успявам.

Отново имаше останка от кораб или голяма лодка, потънала на морското дъно. Изглежда, този път не нарочно потопена, на 40-50 метра дълбочина.

След това много впечатляващо приключение, се завърнахме на повърхността.

Вечерта опитахме от известния пунш с ром, който определено пасва на пейзажа.

А след това попаднахме в може би единствения японски ресторант в Барбадос, който е на самия бряг. И тъй като беше точно правилният сезон за излюпване на морски костенурки, окачахме се свидетели на едно такова - по-точно, от ресторанта спасиха двайсетина малки костенурки от това, да влезнат директно в морето след като се излюпят. Майките костенурки снасят яйцата на брега и те остават там, а после, костенурчетата като се излюпят, отиват към морето, където има голяма опасност да загинат - или поне повечето от тях. И тъй като са застрашени от изчезване, това не би било добре. Затова местните им помагат да оцелеят като ги задържат на сушата известно време и ги хранят, докато са готови да се справят. Или поне се надявам да е така. Ето ги и малките костенурки.

А как изглеждат като порастнат, може да видите в пътеписа от Флорида.

След този изключително интересен ден трябваше да си тръгнем още през нощта, за да хванем ранен полет.

А Барбадос сега е любимото място на децата, и като ме питат кога ще ходим пак, трябва да кажа - надявам се, скоро.