Не знам дали се досетихте от заглавието, но, да, посетихме Флорида това лято, и то с цялото семейство. Това беше полу-туристическа обиколка, вдъхновена от една от моите конференции, не толкова далече от там, и от факта че мъжа ми е учил там и все още има приятели във Флорида, с които успяхме да се видим.
И така, потеглихме с един 11-часов полет до Орландо, който мина забележително добре, като се има предвид че беше първият полет на дълго разстояние за децата, и пристигнахме в ранната привечер във Флорида. Явно, човек трябва да внимава на летищата в Щатите, защото багажите ни бяха стоварени на друг колан, не на обявения, и след това същото се повтори с другият ни полет. Минахме през проверките съвсем безпроблемно, взехме си колата която бяхме запазили, и намерихме хотела. Хотелът се оказа ресорт, оказа се че сме объркали нещо с леглата, но в крайна сметка се намери място за всеки да легне някъде.На сутринта, пред терасата ни се разхождаше голяма дива птица, прилична на дива пуйка (а може би беше паун).
Това беше първата ни среща с диви животни във Флорида. Оказа се, че там е пълно с такива, и всъщност е едно от местата по света, където съм срещала най-много диви животни.
Скоро след това отидохме да си вземем кафе и закуски от едно местенце до езерцето в ресорта. Оказа се, че езерцето е обитавано от много риби и костенурки. Една чапла си сушеше крака на слънце. И изведнъж, до чаплата се появи алигатор. И костенурка.
И после, алигаторът реши да дойде при нас. Явно видя че представлява голям интерес. В началото си мислех че дойде заради големите риби, но явно не им обръщаше никакво внимание, и може би чакаше да му пуснем храна.
Не бях виждала алигатор от толкова близо.
След като постояхме с алигатора около половин час, тръгнахме към Мелбърн (Флорида). За да се стигне до там, трябва да се премине през един мост, който отделя цяла тънка крайбрежна ивица (не ми е ясно дали е остров, полу-остров, или нещо друго) от основната земя. Оказва се, че това е бариерен остров, който се образува естествено от натрупване на пясъци. Доста голяма част от крайбрежието на Флорида има такива острови, макар че са застрашени от повишението на нивото на морската вода. Гледката от самолета при кацане беше много интересна, островната ивица беше точно като бариера малко след континенталната част, и изглеждаше като построена от хора.
Пресякохме моста, и отидохме на брега на морето. Има голяма разлика между вълните на вътрешните морета с които сме свикнали в Европа, и океанските вълни. Океанските са доста по-вълнуващи (сега забелязвам, че думата "вълнуващи" идва от вълна) и нашите деца набързо се измокриха.
След това се разходихме около университета в Мелбърн.
На следващия ден отидохме до Кейп Канаварал (Cape Canaveral, Kennedy Space Center) до музеят на НАСА за ракети и космически изследвания. Този комплекс е огромен, и има много ракети (или макети на ракети) които са изстреляни в последните 30-40 години за да изследват Слънчевата система и отвъд нея. Една от най-впечатляващите истории е тази за космическата совалка Атлантис, която имала различни мисии, например да докарва космонавти до международната космическа станция, като после се връща за нова мисия.
Причината този комплекс да се намира точно там е, че там има станция (космодрум) за изпращане на ракети, и оттам излитат ралети на НАСА и на Space X. Хората, които живеят наоколо редовно могат да наблюдават излетялите ракети, като огромни факли, докато изчезнат в далечината.
На връщане пак се отбихме на брега. Беше интересно, защото заваля дъжд, който беше топъл, и водата също, и беше доста приятно, но тъй като се появиха светкавици ме достраша да не ни удари някоя светкавица във водата. А след това минахме през Peacock Beach или нещо подобно, където видяхме няколко пауна да се разхождат (те са също толкова разпространени като алигаторите), но не успях да ги снимам.
На следващия ден отидохме до един от парковете на Дисни, Hollywood Studios, тъй като там голяма част от парка е посветена на Star Wars Universe. Наистина, човек може да почувства атмосферата от някой филм.
На следващия ден продължихме с обиколката по атракциите на Флорида около Орландо, и отидохме в морският парк Sea World. Това е нещо като зоологическа градина за морски обитатели, и има делфини, косатки, морски костенурки, и всякакви други обитатели. Делфините и косатките изпълняват номера и представления пред публика, а видрите и тюлените изпълниха цяла театрална пиеса.
Знаете ли кое е това животно?
И отговорът е - manta ray (манта).
Ето още няколко.
И, замалко щях да забравя за ролър костърите. Пробвахме два-три, като единият беше от тези, които са много типично американски, огромен и те обръща в лупинг с главата надолу, при което ако имаш нещо по джобовете, може да забравиш за него (е или да се улови в мрежите които се виждат на втората снимка). За мен, а и за големият син беше първото такова изживяване.
Също така, бяхме на два такива, които те потапят във вода или ти изливат вода отгоре, което в жегата беше добре дошло, и на малкия син много му хареса. Особено едно, което се казва Пътешествие към Атлантида (Journey to Atlantis), където освен че се пускаш на 90 градуса надолу, те поливат с вода. На мен ми се изсипа цяла една огромна кофа и ме измокри от глава до пети.
И така, денят беше пълен с много интересни забавления.
След това отидохме за няколко дена до Барбадос, за което ще пиша отделно.
И на връщане имахме още един ден в Орландо, и отидохме до музеят на науката и технологиите, където можеше да се пробва симулатор за полет на изтребители, което беше най-интересното в музея.
No comments:
Post a Comment