Orange posts: Китай, част 3

Както споменах в края на Част 2 - Остана да разкажа за Суджоу и Шангхай.

Суджоу е известен с каналите и с градините си, и също го наричат "Венеция на Изтока". Още като разбрах в коя част на Китай отивам, реших да посетя някой от "водните градове", и в крайна сметка решението беше определено от това, че една приятелка щеше да е там по същото време. Какво съвпадение - да сме точно в точи отдалечен край на света по едно и също време! А Суджоу определено си заслужава, защото хем е голям и има много атракции, хем ги има каналите от по-малките и по-запазени градчета.

Още площадът на гарата изглежда обещаващо.

Отседнах в един хотел в малко по-традиционен стил, със собствена градина.

Градините на Суджоу са една от атракциите на града. Големите къщи и владения са строени с огромни и интересни градини, с идеята да се пресъчдаде природата от местата, от които идвали обитателите им. Също така, идеята да се създаде усещане и условия за покой и размишление. Затова градините са направени с езера, скали, и растителност, която наподобява тази в планината. А архитектурата е подобна на будистки храм. За разлика от западните градини, няма много цветя или цветни храсти. Много от тях са обявени за световно културно наследство.

С моята приятелка (тя дойде от Шанхай) се видяхме на гарата, и първо отидохме до квартала с каналите. Изглежда отидохме до доста туристическа част, която не знам дали е най-известната (определено не е известната Shantang street, както разбирам сега, като си гледам локацията на снимките). Все пак, изглежда автентично. Канали, мостове, лодки, магазинчета, сергии, много хора, момичета в старинни китайски рокли.

Изглежда едно от забавленията е да се преоблечеш и гримираш според определен исторически период, и да се снимаш сред подобаващи запазени исторически паметници.

Суджоу се намира близо до река Яндзъ и до огромното езеро Тайху, и го пресича мрежа от канали, речни ръкави, и езера. Животът в града е организиран около каналите и реките, и големите сгради имат градини с малки езерца. Отделно, големите реки са транспортни канали. Това развива града и индустриално.

Все пак, изглежда по-малко модернизиран от Ханджоу. Това са малко впечатления от странични улици.

Трябваше да обядваме, и решихме да влезнем във възможно най-локалният ресторант (в една странична улица, къща с няколко маси, и изглежда че локални хора ходят там). След доста усилия, и през телефонен превод, успяхме да се разберем, и да поръчаме. За наша изненада, оказа се че сме поръчали това (вместо dumpling, за каквото го мислехме). Как се яде такова нещо, което е само черупка? Така и не разбрах.

След това отидохме към първата градина. От google: Градината на лъвската горичка (Lion Grove Garden или Shī Zǐ Lín) в Суджоу е известна с уникалния си лабиринт от скални образувания (Taihu rocks), наподобяващи лъвове. Създадена през 1342 г. от будистки монах, тя е ЮНЕСКО обект, комбинация от дзен философия и изкуство.

Тази градина доста ни изтощи. Наистина, човек може дълго да търси изхода от лабиринта (като нас), и трябва да се провира през доста тясни проходи в скалите. Много изненадващо. Градината е доста голяма, естествено с езеро, и с павилион, както се вижда на горната снимка.

След като я разгледохме, се отправихме към най-известната градина, Градината на скромния администратор (Humble administrator's garden), обаче се отказахме. Имаше прекалено много хора и голяма опашка.

Вместо това, отидохме да пием чай до едно от типичнo място за чай с мехурчета (bubble tea). Там, отнова с помощта на телефоните, преведохме менюто. За наша изненада, един от чайвете беше преведен и от двата телефона като Чай с цвят на патешки изпражнения. Оказва се, че това си е официалното име, а чаят всъщност е доста хубав.

Трябва да се спомене за коприната в Китай. Първо, в Китай хората пазаруват основно онлайн. Магазините са до голяма степен за туристи, или просто за да представят различните производители, когато са достатъчно големи. Има наистина много туристички магазинчета с (основно) евтина коприна, но всички са едни и същи, и продават традиционни китайски рокли и аксесоари. На долната снимка може да се види нещо от стоката им. Други, по-приемливи неща се намират трудно, по вторите или трети етажи на някои магазини за стандартни (а не традиционни) дрехи.

Трябваше да се запътим обратно към гарата, и междувременно решихме да опитаме някои от местните плодове, като например дуриан, и нещо като грейпфрут.

Ето и гледката към една от големите реки на път за гарата.

За съжаление, нямам много снимки от Суджоу. Надявам се да имам възможността пак да го разгледам.

Последен ден - Шанхай

Последният ден в Шанхай започна с посещението в старият град на Шангхай (който е много малък, само няколко улици). Хотелът ми беше на перфектно място - до старият град, недалече от Бунд (надолу обяснявам за Бундът), и до станция на метрото. И така, след като си оставих багажа, се отправих към стария град. Разбира се, от всеки един ъгъл се виждаха високи сгради. И доста модернистични.

Старият град е комплекс от улици и сгради в специфичен стил, и навсякъде магазинчета или ресторанти за туристи. Изглежда автентично и впечатляващо. Но има и такива неща - надуваеми анимационни фигури по магазините, които изглеждат доста кичозно.

Освен това, по улиците звучи музика.

По средата е сградата на губернатор Пан Юндуан, със съответната и градина Юй (Yuyuan), построена по време на династията Мин (както и повечето интересни сгради които видях по време на това пътуване). Разбира се, градина с езера, и в тях отново от тези Кои риби (също така известни като брокатен шаран).

Тъй като наближаваше време да се стъмни, отидох към Бундът. Това е известна алея в централен Шанхай, разположена по протежение на река Хуанпу, известна със своята историческа европейска архитектура от 19-ти и 20-ти век. Както и гледката на многобройни небостъргачи - най-известният от тях е телевизионната кула „Ориенталска перла“. Няма как да се сбърка.

Ето така изглежда гледката преди да се стъмни. Впечатляващо.

Нещата драстично се променят след половин час. Сградите не просто светват, а се превръщат в екрани от различни светлини, и дори картини. Като огромно информационно табло. Алеята е много широка, и пълна с хора. Сградите в европейски стил светват покрай реката. Усещането е невероятно. Накъдето и да се обърне човек, има нещо забележително.

Малко по-надолу е известният булевард, или по-скоро огромен площад, Нанджинг (Nanjing road). От двете страни са наредени огромни молове с всякакви магазини, които работят и през нощта, или поне до полунощ. Всеки от тях има по четири-пет ресторанта. Хората въобще не намаляват, дори когато е по-късно.

Реших да използвам момента и да си купя куфар за пътуването на следващия ден. Никакъв проблем да се пазарува след 10 вечерта.

На следващия ден имах време до към 5 следобед, да разгледам Шанхай. Започнах с Градината на Юй. Сградата е построена от тогавашния губернатор Пан Юндуан, който искал да възпроизведе природата от провинцията на родителите му, за да се чувстват добре в градската среда. И така, донасят се стотици скали, подобни на тези в Жълтата планина и около Ханжоу, засаждат се подходящи дървета, и къщата се строи в стилът на типичните там павилиони. Има много различни части на градината, като целта е човек да може да постигне спокойствие и да достигне до дълбок размисъл. Лесно е да се каже, а особено в днешно време е трудно да се постигне.

И вътре, и навън архитектурата е забележителна, и има много обекти на изкуството.

Освен това, вътре имаше и изложба на съвременни художници. Но повечето посетители останаха в градината.

Определено има връзка между традиционните планини над облаците, и небостъргачите.

След това се отправих към една друга част на Шанхай, Тианцифанг. Това е и частта, която най-много ми допадна. Това е комплекс от стари сгради (Шикумен стил, типичен за 19 век, и смесващ източни и западни влияния в Шанхай), свързани с тесни алеи (това не са улици), и навсякъде малки магазинчета, алеи, ресторантчета, и автентични локални бизнеси. Мястото е като вълшебно. Човек може да се загуби в лабиринта от сгради. Интересното е, че има вход и изход, може би повече от един и от двата. Честно казано, доста обикалях в търсене на едно магазинче, което подминах първия път без да го посетя. После се опитвах да го намеря около час. За сметка на това, видях всички възможни магазинчета, както и отделен комплекс от сгради и ателиета, и място с истински бариста, и какво ли не.

Също там реших да влезна в едно магазинче за чай, където ме почерпиха много хубав чай, разказаха ми за чайовете в Китай, и като цяло открих, че съм ценител на чай (особено китайски). Хубавото е, че има толкова много видове хубав китайски чай, че човек може да опитва нови цял живот.

Най-накрая реших да продължа ходенето из Шанхай. Все още в квартала French Consession (Френска Концесия), който има много интересни улици, със шикумен сгради, европейски сгради, типични китайски паркове, и толкова много за което просто е трудно да се опише. Нямам много снимки от там. Продължих към частта от квартала, нарещена Ксиантанди, която пак е от шикумен сгради, но много запазени и преобразени в луксозни магазини, офиси, и ресторанти. Не ми хареса особено. Но преди тази част на града има улици където магазинчетата на приземния етаж са много интересни, някои направо мистериозни, някои са за правене на сувенири, или за малки птички, или за камъчета, или за какво ли не. Опитах се да мина по тези улици за втори път, но не успях, защото просто беше като по-голям лабиринт.