Китай - Част 2 - Ханджоу

Стигнах до Ханджоу вечерта, отидох си в хотела, и от там отидох на вечеря организирана от конференцията, на която сервираха около 10 различни ястия, и представиха традиционни танци.

До тук, впечтленията ми от Ханджоу бяха основно нови квартали с огромни блокове, река с мост, огромна гара, и навсякъде електрически коли. Оказа се, че за да получат регистрационен номер за града, хората трябва да си вземат електрически автомобил - иначе не може. Затова и въздухът в града е чист, въпреки че градът е 13-милионен. Между другото, така е от последните 10-15 години. Преди това е бил само 2-3 милиона (и това може да се види в българската статия в Уикипедия за този град, която не е обновена от 2003-та година - все едно човек се връща във времето). Градът е най-високо развитият технологично в Китай. Там е позиционирана най-голямата технологична компания в Китай - AliBaba, и няколко от най-големите компании за роботика и AI. Затова и конференцията по роботика беше в този град. И така, градът е придобил новите си високи квартали в последните 10 години, с огромни и наистина впечатляващи сгради. През 2016, там е имало среща на G20. Нашата конференция беше в Експо-центъра където е била и Г20-срещата. Явно точно тогава са построили и някои от сградите наоколо.

Ден 5

Обикновено пропускам да покажа конференциите на които ходя, но този път мисля че си заслужава да покажа някои впечатления. Докъде стига напредъка в роботиката, може да се види от видеата долу. И макар че тези роботи не са автономни (управляват се или с дистанционно, или с имитация през VR-headset т.е., teleoperation -- това е когато човек показва точно действието, което роботът трябва да направи, както в първото видео), сме много близо до автономни роботи, които ще ползваме във всички области на ежедневието и на производството.

Ден 6

Видях се с една колежка, която сега работи в Китай. Отидохме до нейният университет (снимката отдолу), а след това на обяд.

Разбрах нещо много интересно - в Китай като отидеш на ресторант, поръчваш поне 5-6 ястия (за двама), които се споделят. Колкото повече хора са заедно, толкова повече ястия се поръчват, и всички ядат от тях. Ако нещо остане, се взима вкъщи. Също така, в наистина добрите ресторанти (където ходят китайците) не е особено евтино. Ето така изглеждат яденетата в един такъв ресторант - и всяка чиния е една порция, по-точно, едно от ястията за поръчване.

После се върнахме за конференцията, и вечерта отидохме в центъра на Ханджоу. Там е и известното с красотата си езеро на града, с огромен парк около него. Разходихме се малко около езерото.

Мисля, че светлините на тези хълмове са направени да изглеждат много впечатляващи като се гледат от тази част на града.

Интересно нещо за градовете в Китай е, че навсякъде, или поне на много места се чува музика, и хората се събират да танцуват. След това се разходих по една алея със сергии на занаятчии с много интересни неща, откъде се снабдих с миниатюрен керамичен чайник и чаша.

Ден 7

Във втората половина от деня отидох до хълмовете над езерото. Точно там е един от най-известните будистки храмове в Китай - Лингйин (Lingyin Si).

Един от колегите на конференцията беше препоръчал как да стигна до там с такси, до задната част на хълма, после се изкачват 1000 стъпала нагоре. Така и направих. Малко след като слезнах от таксито и тръгнах към квартала под хълма (един от старите квартали на Ханджоу), видях едно животно да напредва бавно през тротоара. Спрях се и се чудих какво да направя, после един друг човек се приближи до него, и аз чак тогава се приближих -- оказа се много симпатичен миниaтюрен таралеж, най-вероятно този - новооткрит малък таралеж в Ханджу. Но не го снимах.

Продължих към върха - North High Peak (Bei Gao Feng), най-високият в Ханджоу. 1000 стъпала, като на всеки 200-300 има надпис, който показва колко остават.

Никакъв проблем, след предната разходка в планината ми се сториха не толкова много, и набързо се изкачих до горе.

Целта беше да стигна до храмовете - цял комплекс от тях. Не толкова трудно, тъй като отвреме навреме се чуваше много приятен дълбок звук от камбана.

Първият храм, до който стигнах се оказа че е Храм на богатството (Lingshun Temple) - един от петте храма, построени от индийският монах Хуили в Ханджоу. Ето от къде се чуваше звука. Тук, за разлика от Хонгкун, където имаше огромен тъпан, в храма имаше камбана.

Както във всеки храм, огромната статуя на Буда няма как да се изпусне.

Също там е и входа към един лифт, с който може да се стигне директно до най-големият храм - Лингийн. Аз обаче продължих пеша.

Тръгнах по едни тесни стъпала, като целта ми беше да достигна до храма Лингйин. Тук трябваше да се размина с доста народ, тъй като явно беше стандартният път. Както и да е, достигнах до този храм.

Най-интересното около него са скалните статуи. Скалите наоколо са от варовик, и могат да се обработват сравнително лесно. Има няколкoстотин, или дори повече статуи, издълбани в скалите на връх Фейлай (Летящият връх), който е от варовични скали.

Тези скални ниши или “grottos“ често изобразяват Буда или Бодхисатва в различни пози. Най-известният от там е Щастливият Буда с чанта - цяла композиция на централната статуя с по-малки статуи на ученици. Има и обяснение какво символизира.

"Maitreya Buddha is nicknamed by the locals as Big-belly Buddha. With a huge head and full cheeks, the 1.9 meter high statue sits bare-footed in a cross-legged form. Belly exposed, his left hand holds beads and his right hand places on a sack. He is flanked by the 16 Arhats in different forms and poses, carved out of the rock face, following the natural form of the rock. The carvers did a superb job with proper exaggeration bringing out Maitreya Buddha’s thorough joy and free manners.

Here is a couplet that describes the Laughing Buddha: "His belly is big enough to contain all intolerable things in the world; His mouth is ever ready to laugh at snobbish people on the earth." Коремът му е достатъчно голям, за да побере всички непоносими неща на света; устата му е винаги готова да се смее на снобите на земята. Широката му усмивка се е превърнала в символ на връх Фейлай в Ханджоу.

Може да се види какви причудливи форми се образуват само от дъждовете и вятъра на този връх.

Отреща е храмът Лингйин, който е композиция от сгради. Във всяка от тях има различни статуи на Буда, на бусдистки монаси, и на различни Бодхисава. Някои от тях определено имат индийско влияние.

Ето го и отблизо.

След това посещение успях да пътувам обратно с автобус, който беше порядъчно натъпкан, но пък ме закара точно до центъра на Ханджоу, до езерото. Трябваше да отида до представлението, организирано през конференцията. Това представление е една от големите атракции на Ханджоу, и е било създадено за да почете срещата на лидерите на G-20 в Ханджоу. Нарича се The Enduring Memory of Hangzhou - Незабравимият спомен от Ханджоу. Представлява невероятен спектакъл от музика и танцови изпълнения върху водата, с осветление което създава огледални и всякакви други ефекти, и прави спектакъла незабравим.

Появяват се музиканти върху плаващи платформи, балерини пред полупрозрачни екрани, и танцьори с чадъри които се отразяват във водата. Аз се почувствах като че ли на откриване на олимпийски игри. Ето тук https://www.youtube.com/watch?v=H8-RAUZq8JA може да се види повече.

На връщане, светлините от Фейлай създадоха друг спектакъл в езерото.

Както и светлините на Ханджоу.

Последният ден в Ханджоу отидох на известната пазарска улица, която е в старата част на града. Всъщност, целият квартал там е в по-традиционен стил, и си заслужава да се посети, заради приятната атмосфера.

Известната улица започва с тази статуя на Буда, с много купувачи (може би?) по нея.

По-нататък има няколко приятни улици, с много стари аптеки за традиционна медицина, в които има всякакви билки, животински продукти, и всякакви мехлеми и други неща за лекуване. Не снимах вътре.

Както и много кафенета, в доста западен стил. Интересно, че са на една улица.

Наблизо е и градският храм на Ханджоу, който пропуснах. Вместо това, реших да се разходя из парка, и въобще не съжалявах. Паркът е много красив. Из цялото езеро плуват "koi fish" - рибите, които са много характерни за Япония. Всъщност, тази част на Китай има архитектура и въобще усещане близко до това в Япония. В третата част ще покажа още повече гледки, които могат да се свържат с Япония.

Аз реших да отида до пагодата, която се вижда от нощните снимки.

Стигнах до нея, но имаше прекалено много хора, и се отказах да я посетя. Ако някога пак отида до Ханджоу, ще го направя, защото около нея е много красиво, а има и интересна история. По-точно, била е построена върху една пагода от преди 1300 години. Сигурно вътре ще е интересна.

Продължих по езерото, завърнах се отново през приятните улички, повървях зад този човек който носеше вероятно някакъв специален сорт смокини, които не можах да опитам, и това беше последният ми ден в Ханджоу.

И така, отново се качих на влака, към следващият интересен град - Суджоу. Повече за това - в част 3.

Китай - Част 1 - Жълтата Планина

Къде точно в Китай отидох, се определи от конференцията на която бях през октомври 2025 / една от най/големите конференции по роботика през тази година. Не случайно, мястото беше най-добре развития технологично град в Китай, а именно Ханджоу (Hangzhou), в равнината на река Яндзъ. Затова и пътуването ми беше ограничено около този град - в регион който така или иначе има достатъчно да предложи, особено като се има предвид че е най-добре развит икономически в Китай.

Ден 1

Полетът ми беше до Шангхай, през Истанбул. Вечерта пристигнах и се отправих към хотела, който беше близо до гарата която ми трябваше на следващата сутрин. След като влезнах на летището и минах паспортните проверки, първото което видях беше оставено зарядно за телефон - нещо което после използвах през цялото време. Добро начало.

Второ - качих се на шангхайският Maglev. Маглев идва от магнитна левитация - процес, при който даден обект "левитира" над магнити, заради силното поле което те създават. В случая, обектът е влак. Свързва шангхайското международно летище с центъра на града, и развива поне 300 км/ч (всъщност, може до 460).

След като си стигнах в хотела, не в центъра на града, излезнах да видя какво има около него. Първо, в по-старите жилищните гради всичко на приземния етаж е заето от малки бизнеси - услуги за поправка на неща, за маникюр, за продаване на нещо и т.н., които работят поне до 10 часа вечерта. Второ, през улицата огромен търговски център. Много оживена и приятна атмосфера. Типично за огромните китайски градове, не един на едно място, а много търговски центрове с огромни международни магазини, много хора, имаше и нещо като парк или зелена алея за разходки. Намерих един локално изглеждащ ресторант, и успях да си поръчам и платя храната през ап на телефона, който се оказа най-полезното нещо в Китай. И трето - на където и да погледне човек, винаги се виждат високи блокове. Гъстотата на хора е много голяма, но пък градовете са пригодени за това.

Ден 2

На следващия ден си хванах влака за Хуангшан. Железопътната мрежа в Китай е най-добре развитата в света. Особено в тази част на Китай, разстояния от няколко стотин километра се взимат за един час. Релсите се строят на мостове над пътищата, затова ги наричам "влакове на третия етаж". Снимката отдолу показва какво имам предвид - релсите са построени върху огромни бетонни колони.

Системата е добре организирана да работи за голям брой хора, и въпреки че има опашки на входа на гарата и на входа на перона, те минават много бързо. Възможно е за десетина минути човек да влезне на гарата и да си хване влака. От третият етаж на гарата. За чужденците, билетите са свързани с паспорта и проверката винаги е на паспорта.

Малко гледки от влака - в далечината често (но не винаги) се виждат високи блокове:

Така и аз си хванах влака за Хуангшан - град в подножието на Жълтата планина, и след известно време бях там, взех автобуса до Тангкоу - старо градче което не вижда много туристи, и си намерих хотелчето. То се оказа по-подобно на хостел, с много приятен собственик, който ми уреди такси, или по-скоро споделен транспорт то Хонгкун - първото интересно място от моят план.

Хонгкун е село (обект на Юнеско), с напълно запазена архитектура от 900 години насам, от династията Мин. Всяка къща има специфични рибни фигури на покрива си и рибата е символ в селото.

За да се влезне, се минава през езерото до селото, което го отразява по много интересен начин. И в самото село са се запазили типични занаяти и е много интересно да се види как се обработва дърво, как се прави чай, и как се приготвят местни ястия.

Хонгун също така е мястото където е заснет известния китайски филм "Тигър и Дракон" (Crouching Tiger, Hidden Dragon), награден с Оскари.

Като леко се стъмни, атмосферата стана много приятна със запалени фенери и водна мъгла.

След това се върнах в Тангкоу - приличащо на позападнало българско градче от 90-те години, с много магазини "за един лев", и с не много туристи - те остават основно за една вечер преди да отидат до планината. Отидох да хапна в един ресторант.

Все още не знаех нищо за китайската култура на ядене.

Но пък хотелът имаше много приятно лоби с усещането на приятно кафене или бар, и почти без посетители, с изключение на барманите и една-две дебели котки. И с доста свястно еспресо (не е лесно да се намери в Китай!).

Ден 3

Придвижих се до лифта за планината с автобус. За щастие бях добре подготвена за това, което ме чака нагоре, и си оставих куфара в хотелчето долу, взех си само една раница.

Тъй като беше октомври, времето си беше непредвидимо, и на мен ми се падна не много хубаво време - по точно, мъгла, вятър, и дъжд. Нямаше какво да правя, за щастие бях добре екипирана, и тръгнах нагоре.

Китайското разбиране за планинарство е доста различно от това на Запад. Първо, не може да се ходи по случайни пътеки и маршрути в планината -- няма маркировка. Ходи се по изсечени и построени пътеки и стълби - много стълби. Ако няма пътека със стълби до там, не ходи. Второ, много малко от хората имат специални дрехи за планина. Продават се найлонови дъждобрани и специални "подметки", както и гумени галоши или нещо подобно, което може да се сложи върху обувките, за да пази от намокряне. Както и пръчките (бастуни, тояжки?) са много добре приети и има специални дървени такива които се продаваха още в градчето долу, и най-накрая разбрах за какво служат.

Стълбите са заградени с красиви издялани парапети и пейки за почивка.

Тъй като и това е Юнеско място на световно наследство, има и обяснения на английски, както и доста от картите имат английски имена. Аз имах карта с маршрут, който собственика на хотела в Тангкоу ми беше написал, но от този маршрут успях да направя около 30%, прекалено амбициозен се оказа в не много хубавото време, което ми се падна.

Въпреки мъглата, нещо се виждаше. Боровете с клони като чадъри, близките скали, и красивите места за отдих по пътя.

Освен това, навсякъде има места за гледане, по точно забележителности, всяка от които е с дадено име - например, дървото на обединението, различни скали с имена, вирчето на феите и т.н. Ето някои от дърветата-забележителности (или не).

Тъй като няма пътища за коли, нещата за хотелите и ресторантите се носят буквално на ръка, от хора, които се прехранват от това да носят прътове с тежести на рамената си. Те минават по пътеките със стъпалата. Също така, могат да пренасят носилки с трудноподвижни хора до хотела.

След като се настаних в хотела, тръгнах по маршрута (или по-точно, тръгнах нагоре). Още стотици стъпала нагоре, но поне малко от по-далечните скали и върхове се виждаха, и напълно си заслужаваше.

На някои места се виждат GPS репери. Китайската навигационна систма е различна от тази, приета в Европа и Щатите, и това има отражение при Google Maps и други приложения, които използват GPS. В общи линии, човек не може да разчита на тях за ориентация с точност по-добра от 100 м. Затова трябва да се ползват съответните китайски приложения.

Но да се върна на гледките в планината. Ей този скален къс изглеждаше интересен (макар че имаше отбивка от няколко стотин стъпала, и си заслужаваше, заради гледките от него.

Кръстили са го "Летящият камък".

Ето и какво се виждаше:

Най-високата точка, до която стигнах, беше върхът с име "Ярък връх", на който има метеоролична станция и музей. Мисля, че има и интерсни попадения (или анти-попадения) с превода на някои имена, например Връх на Алхимията, и т.н. Яркият връх беше в мъгла, но все пак се виждаше нещо, за разлика от следващият ден, когато мъглата беше толкова гъста, че нямаше и помен от метеорологичната станция.

Тази вечер отидох да пробвам вечерята на хотела. Оказа се, че е бюфет, и масите са организирани като кръгли маси, всяка от тях с по две нива - вътрешен и външен кръг. Аз реших, че на вътрешният кръг се слагат празните чинии, за да могат сервитьорите да ги прибират по-лесно, тъй като вътрешният кръг се върти. И така, взех си каквото ми харесва от бюфета, и седнах на една маса.

Ден 3

На този ден трябваше да слизам надолу. Идеята беше да слезна пеша до лифта, по един по-дълъг път. Мъглата беше още по-гъста, но не ми пречеше. По едно време, достигнах до други няколко хотела, и минах през нещо като поляна. На поляната имаше реклама на швейцарските Алпи - за планинари. Доста неочаквано.

Продължих по стълбите - надолу, нагоре, надолу. Много стълби. Хора с дъждобрани. Със сигурност, местата които видях щяха да са още по-впечатляващи без мъглата.

Но пък мъглата създава и особени ефекти. Всичко изглежда по-интересно.

Ето и тази мистериозна фигура (нарекох я Пазителят на прохода), която без мъгла би изглеждала просто като натрупани камъни. Надявам се че се разпознава на снимката.

Мъглата се разреди чак като слезнах надолу с лифта. Сега червените гранитни скали се виждаха много по-добре.

А ето как изглежда планината от Тангкоу.

Дано да се завърна някой ден, при по-ясно време.

Следваща спирка - Ханджоу. Повече в следващата част...