Сингапур и Бали по спомени и по снимки

Този пътепис беше отлаган твърде дълго, толкова дълго, че вече е трудно да се нарече пътепис, по-скоро е разказ по снимки и спомени. Нашето пътуване към Сингапур и Бали се случи през 2014та, по-точно, преди цели 9 години. Идеята беше да посетим един стар приятел от групата в Амстердам, който се върна да живее в Сингапур, и заедно да отидем до Бали, и дори планирахме Тайланд. Само че плановете се промениха, и успяхме да видим Бали само за един ден, а Тайланд се размина.

Както и да е, тук ще говоря за пътуването до Сингапур и Бали, което беше достатъчно впечатляващо. Пътувахме от София през Истанбул, и след около 12-13 часа пристигнахме в Сингапур. Сингапур е един твърде добре развит островен мегаполис, и модерната архитектура преобладава. Разбира се, има го усещането за типичен азиатски град (или поне това което аз разбирам, по-точно симпатични малки заведения за хранене, храмове, типична архитектура, много хора, и топло време), но трябва човек да го търси нарочно. Ето една такава уличка.

А повечето улици в центъра имат съвсем западен, или глобален вид, и изглеждат като места където е съсредоточен финансов или друг бизнес - което си е точно така.

Храната там е една от забележителностите, и човек просто трябва да се храни навън, тъй като има всякакви опции, а цената е подобна на това което излиза ако се сготви вкъщи. Но, поне за нас, много по-добре и на вкус.

Ето едно типично площадче с много ресторанти, зад което се вижда някакъв храм, който, за съжаление не разбрах точно кой или какъв е. Но пък снимката добре показва атмосферата на вечерен Сингапур.

Както и че още от тогава имам интерес към роботите.

През деня обикаляхме по улиците, беше дъждовен сезон, и също по някои музеи, по-точно Музеят на Азиатските Цивилизации, където нашият приятел ни заведе. Определено интересно място, което показва обекти от различни държави, и връзката между тях, и това има много общо със Сингапур, който е смесица от различни цивилизации и пресечна точка на Малайзииската, китайската, индийската, и индонезийскта, както и (може да се каже) на западноевропейската култура. Бих казала, че написаното може да се приложи и днес.

Не можем да пропуснем Marina Bay (Sands), като говорим за Сингапур, което е огромен хотел и ресорт (три кули на по 55 етажа) разположен на залива в центъра на града, и доминира с архитектурата си.

А това е редицата от бизнес сгради която се вижда точно срещу Marina Bay Sands и потвърждава статуса на Сингапур като един от световните финансови центрове.

И тъй като всичко това е на един малък остров, пространството е изключително добре планирано, така че да побира и града, и да има възможности за отдих. Една от най-добрите такива е ботаническата градина. Тя се намира от другата страна на Marina Bay Sands и представлява голяма градина с много пътеки, а близо до нея има и увеселителен парк.

Не съм снимала много растения, това което ме впечатли бяха структурите за поливане, които приличт на огромни дървета и се вписват много добре в парка.

Може би тук най-добре се вижда че паркът е като тропическа гора, доминирана от тези дървета.

Въпреки че не мога да намеря снимка, друго което е впечатляващо от Сингапур е, че жилищните квартали се състоят от огромни високи блокове, всеки от които е по 30 етажа, и животът е устроен в комплекси от по няколко такива блока. Всеки комплекс си има магазини и инфраструктура което е необходима да се живее удобно. Не всичко е на едно ниво - например градския транспорт е на различно ниво от уличното движение, и пресичането или прехвърлянето винаги е свързано с изкачване и слизане на много стълби.

А когато човек иска да се измъкне, хваща самолет и за 2-3 часа е в Тайланд, Индонезия, или Малайзия. Което направихме и ние, след 3 дена в Сингапур, и отидохме до остров Бали.

Остров Бали е приказно място, съвсем различно от Сингапур и койта и да е друг град с амбициите да е развит финансов център и т.н. Животът е по-близък до естественият. Хората живеят в къщи, изработват красиви неща, обработват земята, и приемат гости в бунгала в джунглата. Имат джунгла, действащ позаспал вулкан, и плажове. Това за което все още съжалявам е, че бяхме там само за две нощувки и един ден. И дори за това време събрах толкова много впечатления, че ще ми е трудно да ги опиша. Затова ще добавя повече снимки.

Веднага след летището спряхме в този крайпътен ресторант с приказна гледка.

После отидохме с кола на няколко часа път до джунглата, и отседнахме в едно от тези бунгала с една стая за спане, което беше забележително изживяване. Тези къщички са от бамбук, и около тях буквално се лее много вода, и са насред тропическата гора. Гората е жива и е навсякъде, а вечер направо влиза през вратата със всичките си звуци и песни на птици и насекоми, и вероятността някое животно да дойде не е никак малка.

Банята и тоалетната са на открито, с вана и голям душ, и са отделени с високи огради от съседските такива, но без таван. Така човек може да си вземе вана под открито небе, в тропическата гора. Има масички и пейки за закуска, отново навън.

Ако сега се върна там, ще изкарам много повече време в тропическата гора. Но тогава решихме че тъй като имаме само един пълен ден, ще трябва да обиколим острова с кола, и бяхме с един симпатичен местен гид, който шофираше и ни водеше до различните забележителни места за фотопаузи. Беше интересно да се види през колата как живеят хората, пред колко много къщи има произведения на изкуството, или ръчно направени съдове или други неща за домашна употреба. Следващите няколко снимки отразяват точно този поглед от колата.

А ето и как правят някои от тези хубави произведения.

И колко изпуснати интересни места имаше.

Все пак, достигнахме до първото известно място, от където се вижда вулканът на Бали, Агунг, който е свещена планина на Бали. Тогава не беше активен, но през 2017 започна да се активира с много земетресения.

А след това посетихме една от типичните плантации за кафе на Бали (Manik Abian), близо до град Убуд, където се отглежда сортът Арабика, и освен това един от най-скъпите видове кафета на света - Luwak. Това кафе се обработва в стомахът на местни диви котки, където кафените зърна минават през процес на храносмилане който им придава особен фин вкус. Аз разбира се трябваше да го опитам, както и останалите много видове кафе за дегустация.

Този невероятен ден завърши с посещение до едно специално място, където има храм близо до океана. Може би беше Бату Болонг. Имаше храм, но беше твърде късно за да можем да го посетим.

И прекрасни гледки на залеза над океана.

Ние имахме късмет да присъстваме на едно представление с музика и танци в тъмнината, само на осветление от факли.

На другият ден пак се събудихме в тропическата гора.

Довиждане, Бали. Дано да е до скоро виждане.

Созопол през пролетта

Созопол е много известен град. Поне в България, това е един от култовите градове на Черно море, със запазен стар град, с останки на древногръцки и тракийски колони и стени, църкви от ранните векове, и най-вече, каменно/дървени къщи с по-големи горни етажи, отколкото долни, типични за районите на България, и северна Гърция и Турция (но всеки от тях си мисли че само типични за тяхната страна). Това, комбинирано с пясъчни плажове и хубави ресторанти е рецепта за туристическа дестинация. Созопол е културен град, с фестивали и събирания на артисти. С красивото старо име Аполония Понтика. С красиви гледки едновременно на морето, и на Стара планина, която стига до морето.

Созопол става препълнен, горещ, и много шарен лятото, шарен от сергии, изкарани маси от магазинчета, колички с неща за ядене, и всякакви туристи. Жителите на града се губят, по къщите си или заети с работа през лятото. Созопол е място, което има нова и стара част. Новата част няма стари сгради, има много хотели, или големи сгради с доста апартаменти. Има и хубави вили със зелени пространства, има и незапънени парцели, и има един малък полуостров, който се намира на нещо като клиф от скали, които отиват в морето. Това беше и нашата база през пролетта. От всеки прозорец се вижда морето. През пролетта, там се чуват най-различни птичи песни. Изгревът над морето е забележителен. Защото няма други звуци, освен птичите песни. Няма бръмчене на коли, машини и самолети, няма гласове на хора, котки, и бебета. Просто птичи песни, светлина, и море. Не знам как стана това, но се събудих точно преди изгрева. Без будилник. Нещо твърде необичайно за мен, и определено си струваше. Най-запомнящата се сутрин на годината.

Освен това, навсякъде има дървета, които цъфтят с наситено розов цвят. А листата им, когато са съвсем малки, са жълти, и се получава много красива гледка от преливащи цветове. Друго което забелязах, е че листата на дърветата, преди да се раззеленят, са жълто-оранжеви, и всъщност, пролетните цветове не са толкова зелени, колкото шарено жълто-оранжеви, почти като през есента.

Но са по-свежи, с повече цветя и пеещи птици.

Дори по дюните които са наблизо, растат цветя. Макове, и, близо до тях, други жълти и лилави цветя. Също успях да намеря обяснение за една мистерия, която бях забелязала много отдавна, когато живеех в Холандия и се разхождах по дюните там, които са по-богато населени с растителност. Там, ако човек се загледа в далечината, вижда хълм с иглолистни дървета, все едно в планината, само дето хълмът е нисък, изкачваш се и зад него е Северно море. А на Черно море, дюните са съвсем ниски и морето се вижда от всякъде. Все пак, по тях растат лишеи и бодили, както високо в планината. Явно, защото почвата която е там трябва е съвсем малко, както в планината. Вместо скали има пясък, със същия ефект. Плажът беще съвсем празен, голям, с интересни черупки от миди и рапани, както си му е редът за априлски дъждовен ден с температура от 18 градуса. С подобаващо студена вода.

А от другата страна на пътя до дюните има интересен блатист район с тръстика, жаби, подобаващи птици (на които ми се иска да знаех имената по-добре), и изобщо впечатляваща природа. Всъщност, това е началото на националния парк и резерват Ропотамо, който продължава като се отива на юг, към Приморско. Който видях основно през колата, като се изключи кратката спирка за снимки. Гората е невероятно красива през април, когато тъкмо се е раззеленила. Дърветата са полски ясен, полски бук, и черна елша (отново, какви хубави имена имат, признавам че се разрових да ги проверя). Река Ропотамо е голяма, тъмнозелена река, която се влива в морето, чрез делтата си - ако не ме лъжат спомените от часовете по география в училище. На всяка крачка, буквално, има по нещо интересно. Самата река, табелата която казва да се пази природата, и малко след като отново тръгнахме с колата видях два диви лебеда, нещо което никога не ми се беше случвало в България.

Обратно към Созопол, на другия ден. Созопол е спокойно красив през пролетта. Смесица между тиха очарователност, и някакво усещане за очакване на -сезона- когато всички магазинчета, сергийки, ресторанти, и какво ли не ще отворят врати, и фокусът от красивите къщи и гледки ще се измести към долните етажи, и нещата които се предлагат. Видяхме няколко възрастни обитатели на стария град, които си поддържаха градините или къщите, няколко магазина, и не много ресторанти които бяха отворени. В този, в който отидохме ни посрещнаха доста сърдечно, препоръчаха ни точно коя е сезонната риба, и останахме много очаровани. Като цяло, хората по Черноморието са много спокойни и любезни, по всякакви места. Нямам прекалено много снимки от града, нямам и снимки от лятно време на тълпите които се разхождат, защото се опитвам да не хващам хора. Би било интересно да се види разликата между пролет и лято, и следващият път може да се опитам да допълня колекцията си от снимки. Засега, имам повече снимки с котки, отколкото с хора.

Освен това, тук няма да говоря толкова за забележителностите на Созопол. Все пак, освен мястото с арката от първата снимка, което за свързвам с фестивала Аполония (но не знам защо, сигурно съм била там някой път по време на фестивала), и което е една от останките на древния град, си струва да се отбележат старите църкви и параклиси, изпокрити по дворове или между къщите. Или не толкова изпокрити.

Минаваме покрай градската Художествена галерия, която е красива сграда с голяма градина, която ремонтират. Навсякъде около нея има от розовите дървета.

И стигаме до това място, което не бях сигурна дали е останка от къща, или нещо повече. Това място се нарича Нос Скамний, и е много интересно. Оказва се, че останките са от средновековен манастир, и комбинирани с гледката на морето, придават усещане за старинност и затишие. Вижда се хубава гледка на стария град, и на морето, и на скали в морето, с интересни форми, за които жителите на града си имат имена (но аз все още не ги знам). Ако много внимателно се вгледате, ще видите една чапла на скалите, и един летящ гларус. Една от скалните формации прилича на лице в профил.

Има една почти разрушена къща, първата от редицата къщи директно след нос Скамний, която принадлежи на известен български артист. За съжаление, той не може да я поддържа, и къщата е полу-разрушена. А всички останали са обновени и превърнати в мини-хотели и къщи за гости с ресторанти, приканващи основно чуждестранни туристи. Все пак, обстановката изглежда автентична, а това което на мен най-много ми харесва, е, че в процепите между две къщи се вижда морето.

Продължаваме по улиците с хубави имена, като Буравестник, Албатрос, Феникс, и Гларус. И обратно през парка с розови дървета. Чудя се, дали наистина има прясна риба в този магазин, който точно на този ден не е отворен, и може бе ще отвори чак през юни, когато градът започва да се пълни. Една лодка е паркирана в задния двор. И останалите рибарските лодки са закотвени, и в очакване.

Връщаме се в нашата база, с гледки на стария Созопол и на близките острови. Няма да ми омръзне да гледам морето и да го снимам под различна светлина.

До следващият път.