Барбадос, август 2023

За първи път чух, или по-скоро, прочетох, за Барбадос от книгата Капитан Блъд, която четях като бях на 11-12 години, и в която става дума за изтънчения пират Капитан Блъд, който кръстосва океаните и отвреме навреме отива до Барбадос, където се събират пиратите. Или нещо такова.

След това съм виждала снимки от Карибските острови, които винаги изглеждат нереално, най-вече заради цвета на водата, който е тюркоазено син, и пясъка изглежда бял. Нещо такова:

Затова си мислех, че никога няма да отида на тези острови, тъй като са толкова надалече от всяко място, където бих могла да се озова, а и изглеждат като сън.

Разбира се, като ме поканиха да взема активно участие на конференция която се организира в Бриджтаун. Барбадос, не ми отне дълго време да се съглася.

Съчетахме пътуването с това до Флорида, и хванахме самолет от Маями. Пътувахме над океана, и някои от гледките бяха невероятни.

Пилотите дадоха на двамата сина по една значка за пилоти от American, тъй като малкият надникна в кабината им.

Като кацнахме, посрещнаха пътниците от самолета с песни и танци, нещо което за пръв път ми се случи.

След това отидохме до хотела. Бяхме в един от хубавите хотели, където се състоя конференцията. Ето това е гледката която се разкри от там.

Направо мечта. Веднага отидохме на плажа, и водата беше много приятна, пак с доста големи вълни, а пясъкът съвсем ситен и различен от този с който сме свикнали, защото е направен от корали, а не от миди и други морски животни.

Извън конференцията не видях много от града Бриджтаун. Бяхме леко изолирани в този хотел, и всъщност не разбрахме много как живеят хората там. Барбадос има сложна история, и преди голяма част от острова е била в плантации за отглеждане на памук и захарна тръстика, като плантациите са били движени от робски труд. Сега островът е демокрация, а преди две години са се отделили и формално от британската монархия. Шофьорът на такси (който се оказа рехабилитатор през седмицата) ни разказа, че и доста хора емигрират и ходят до Щатите да работят там. А голяма част от естествената природа е заличена заради плантациите. Все пак, има какво да се види като природа, а следващият път като отида там бих останала в града да разбера повече за живота там.

Ние отидохме първо до Велхман Хал Гъли (Welchman Hall Gully), което е пропаднала пещера, погълната от джунглата. Там е дивата природа на Барбадос, и могат да се видят интересни дървета, огромен бамбук, какаово дърво и дърво индийско орехче (или индийски орех). Разбрахме, че там правят и детски лагери когато децата от Барбадос са във ваканция.

Първо се изкачихме по едни стълби към платформа, от която се вижда вулканична планина, но видимостта не беше много добра, така че на снимката не се вижда добре. По стълбите имаше лиани, които се спускат от дърветата, и цепнатини в скалите. А после видяхме най-високите палми, като 8-етажни сгради.

По-нататък разгледахме цялото пространство на Велхман Хал Гъли. По дърветата има "зелени маймуни", ние бегло мернахме как пробягват, но не можахме да ги видим отблизо. Това беше (и е) най-интересното място в Барбадос, поне за мен. Има и много плодови дървета, освен какаото. Също се счита, че там са създали първият грйпфрут като са направили присаждане от две различни дървета.

Ето го гигантският бамбук. Използва се за строене на мебели, и дори къщи. Както и листата на някои палми, за покриви.

А това дърво е било свалено от урагана Елза през 2021, който причинява огромни щети на острова. Все пак, дивата природа се възстановява с бързи темпове.

Почти е трудно да се каже, кое е част от скалите и пещерните останки, и кое е част от растителността.

На връщане няколко туриста ни питаха дали сме видяли маймуните, като че ли това е най-важната гледка. Казах им, че тичат по дърветата.

А ние продължихме към следващата спирка, Flower Forest, или гората от цветя. Оказа се ботаническа градина, където екзотични цветя растат в естествената си среда. Също много впечатляващо място, с цветя и цъвтящи дървета от джунглата. На входа има магазин за красиви керамични изделия ръчно направени в общност за занаяти.

Не само цветята, а и дърветата допринасят за цялостната приказна атмосфера. Както и огромните папрати.

Имаше красива беседка, отново с ръчно-направени керамични орнаменти.

Незабравим ден.

На следващия ден не можах да разгледам много, за сметка на това останалите успяха да видят неразрушена пещера (Harrison's cave), и много маймуни.

На следващия ден успях да се измъкна за разходка с лодка и шнорхели. Идеята е да се видят морски костенурки, и ние успяхме да видим няколко. Също така потопен кораб, който се оказа потопен специално за да бъде туристическа атракция. Също така, успяхме да поплуваме измежду огромно ято рибки, които нашите гидове примамиха с парчета хляб.

Най-забавното беше накрая, когато можехме да се пускаме по пързалка от лодката във водата.

Върнахме се покрай морето към хотела.

Вечерта имахме късмета да посетим един ресторант галерия, с прекрасна гледка към морето, и картини от местни творци.

Последният ден от Барбадос беше интересен. Сутринта отидох с няколко колеги от Норвегия на закуска в града. Това беше единственият път като отидохме някъде пеша, и се оказа че сме близо до конски колодрум, където жокеи бяха изкарали конете. Явно, конските състезания са голямо нещо в Барбадос.

След това минахме покрай някои типични (или не толкова) къщи.

Походихме десетина минути, и стигнахме до мястото за традиционна храна, което означава силно пържена храна, от сутрин до вечер, с специфични люти сосове. Както и да е, опитах типичния рибен сладкиш (fish cake) и още едно-две неща, но този вид храна няма да ми понесе дълго време. Ето тази табела са вижда от мястото.

След това се върнахме на конференцията, до следобеда.

Следобедът беше свободен и имахме специална дейност, от нашата си семейна програма.

Тъй като целият ни престой в Барбадос беше само четири дена, решихме да се възползваме от възможността да се качим на истинска подводница. Разбира се, само туристическа подводница, която слиза до около 50 метра дълбочина.

И така, отидохме да си чакаме реда, и влезнахме в подводницата, като имаше приятна реге музика типична за Карибските острови.

Първото интересно е, че цветовете се губят, колкото по-надолу се спускаме, и става все по-синьо. Първо изчезва червеното, после оранжевото, най-накрая и жълтото почва да се губи, и остава само синьо/сиво. Съвсем различно от представата за шарен коралов риф. А корали има. Дъното е много интересно, с растения, корали, и ята от малки и големи риби. Например, на следващата снимка се вижда ято малки сини рибки.

Второто е, че се опитвам да разпозная някоя от рибите, показани на постера. Чак на връщане успявам.

Отново имаше останка от кораб или голяма лодка, потънала на морското дъно. Изглежда, този път не нарочно потопена, на 40-50 метра дълбочина.

След това много впечатляващо приключение, се завърнахме на повърхността.

Вечерта опитахме от известния пунш с ром, който определено пасва на пейзажа.

А след това попаднахме в може би единствения японски ресторант в Барбадос, който е на самия бряг. И тъй като беше точно правилният сезон за излюпване на морски костенурки, окачахме се свидетели на едно такова - по-точно, от ресторанта спасиха двайсетина малки костенурки от това, да влезнат директно в морето след като се излюпят. Майките костенурки снасят яйцата на брега и те остават там, а после, костенурчетата като се излюпят, отиват към морето, където има голяма опасност да загинат - или поне повечето от тях. И тъй като са застрашени от изчезване, това не би било добре. Затова местните им помагат да оцелеят като ги задържат на сушата известно време и ги хранят, докато са готови да се справят. Или поне се надявам да е така. Ето ги и малките костенурки.

А как изглеждат като порастнат, може да видите в пътеписа от Флорида.

След този изключително интересен ден трябваше да си тръгнем още през нощта, за да хванем ранен полет.

А Барбадос сега е любимото място на децата, и като ме питат кога ще ходим пак, трябва да кажа - надявам се, скоро.

Междузвездни войни, делфини, и ракети

Не знам дали се досетихте от заглавието, но, да, посетихме Флорида това лято, и то с цялото семейство. Това беше полу-туристическа обиколка, вдъхновена от една от моите конференции, не толкова далече от там, и от факта че мъжа ми е учил там и все още има приятели във Флорида, с които успяхме да се видим.

И така, потеглихме с един 11-часов полет до Орландо, който мина забележително добре, като се има предвид че беше първият полет на дълго разстояние за децата, и пристигнахме в ранната привечер във Флорида. Явно, човек трябва да внимава на летищата в Щатите, защото багажите ни бяха стоварени на друг колан, не на обявения, и след това същото се повтори с другият ни полет. Минахме през проверките съвсем безпроблемно, взехме си колата която бяхме запазили, и намерихме хотела. Хотелът се оказа ресорт, оказа се че сме объркали нещо с леглата, но в крайна сметка се намери място за всеки да легне някъде.

На сутринта, пред терасата ни се разхождаше голяма дива птица, прилична на дива пуйка (а може би беше паун).

Това беше първата ни среща с диви животни във Флорида. Оказа се, че там е пълно с такива, и всъщност е едно от местата по света, където съм срещала най-много диви животни.

Скоро след това отидохме да си вземем кафе и закуски от едно местенце до езерцето в ресорта. Оказа се, че езерцето е обитавано от много риби и костенурки. Една чапла си сушеше крака на слънце. И изведнъж, до чаплата се появи алигатор. И костенурка.

И после, алигаторът реши да дойде при нас. Явно видя че представлява голям интерес. В началото си мислех че дойде заради големите риби, но явно не им обръщаше никакво внимание, и може би чакаше да му пуснем храна.

Не бях виждала алигатор от толкова близо.

След като постояхме с алигатора около половин час, тръгнахме към Мелбърн (Флорида). За да се стигне до там, трябва да се премине през един мост, който отделя цяла тънка крайбрежна ивица (не ми е ясно дали е остров, полу-остров, или нещо друго) от основната земя. Оказва се, че това е бариерен остров, който се образува естествено от натрупване на пясъци. Доста голяма част от крайбрежието на Флорида има такива острови, макар че са застрашени от повишението на нивото на морската вода. Гледката от самолета при кацане беше много интересна, островната ивица беше точно като бариера малко след континенталната част, и изглеждаше като построена от хора.

Пресякохме моста, и отидохме на брега на морето. Има голяма разлика между вълните на вътрешните морета с които сме свикнали в Европа, и океанските вълни. Океанските са доста по-вълнуващи (сега забелязвам, че думата "вълнуващи" идва от вълна) и нашите деца набързо се измокриха.

След това се разходихме около университета в Мелбърн.

На следващия ден отидохме до Кейп Канаварал (Cape Canaveral, Kennedy Space Center) до музеят на НАСА за ракети и космически изследвания. Този комплекс е огромен, и има много ракети (или макети на ракети) които са изстреляни в последните 30-40 години за да изследват Слънчевата система и отвъд нея. Една от най-впечатляващите истории е тази за космическата совалка Атлантис, която имала различни мисии, например да докарва космонавти до международната космическа станция, като после се връща за нова мисия.

Имаше и интересни станции които обясняват принципа на телескопа Джеймс Уеб и показват разликата между снимките с този телескоп и Хъбъл.

Като цяло, беше много интересно, но и много горещо, и добре ще имаше много климатизирани зали за разглеждане.

Причината този комплекс да се намира точно там е, че там има станция (космодрум) за изпращане на ракети, и оттам излитат ралети на НАСА и на Space X. Хората, които живеят наоколо редовно могат да наблюдават излетялите ракети, като огромни факли, докато изчезнат в далечината.

На връщане пак се отбихме на брега. Беше интересно, защото заваля дъжд, който беше топъл, и водата също, и беше доста приятно, но тъй като се появиха светкавици ме достраша да не ни удари някоя светкавица във водата. А след това минахме през Peacock Beach или нещо подобно, където видяхме няколко пауна да се разхождат (те са също толкова разпространени като алигаторите), но не успях да ги снимам.

На следващия ден отидохме до един от парковете на Дисни, Hollywood Studios, тъй като там голяма част от парка е посветена на Star Wars Universe. Наистина, човек може да почувства атмосферата от някой филм.

Успяхме да се върнем с два оригинални светлинни меча, с кристали и активация на Силата.

Направихме няколко космически полета и бяхме преследвани от различни пришълци.

И посетихме Oga's Cantina - наистина причудлив бар, в който пихме интересни питиета от далечни светове.

Накрая успяхме да се сдобием с робот пазител, нямаше как.

На следващия ден продължихме с обиколката по атракциите на Флорида около Орландо, и отидохме в морският парк Sea World. Това е нещо като зоологическа градина за морски обитатели, и има делфини, косатки, морски костенурки, и всякакви други обитатели. Делфините и косатките изпълняват номера и представления пред публика, а видрите и тюлените изпълниха цяла театрална пиеса.

Знаете ли кое е това животно?

И отговорът е - manta ray (манта).

Ето още няколко.

И, замалко щях да забравя за ролър костърите. Пробвахме два-три, като единият беше от тези, които са много типично американски, огромен и те обръща в лупинг с главата надолу, при което ако имаш нещо по джобовете, може да забравиш за него (е или да се улови в мрежите които се виждат на втората снимка). За мен, а и за големият син беше първото такова изживяване.

Също така, бяхме на два такива, които те потапят във вода или ти изливат вода отгоре, което в жегата беше добре дошло, и на малкия син много му хареса. Особено едно, което се казва Пътешествие към Атлантида (Journey to Atlantis), където освен че се пускаш на 90 градуса надолу, те поливат с вода. На мен ми се изсипа цяла една огромна кофа и ме измокри от глава до пети.

И така, денят беше пълен с много интересни забавления.

След това отидохме за няколко дена до Барбадос, за което ще пиша отделно.

И на връщане имахме още един ден в Орландо, и отидохме до музеят на науката и технологиите, където можеше да се пробва симулатор за полет на изтребители, което беше най-интересното в музея.

Флорида е интересно място, и следващият път бих отишла на най-южните острови, където природата си заслужава да се види в диво състояние.