Отново хубав есенен слънчев ден.
Неделя по обяд, подкарваме велосипедите на юг от Амстердам. Днес трябва да изминем около 40км на колелата, поне такъв е планът, и после да се завърнем с влак.
Пътят започва с Амстердамската гора, която не е истинска гора, а е парк, направен да прилича на гора, или по-скоро оставен да подивее. Много е голям – като истинска гора; има блата, поляни, и канал за тренировки по гребане, покрай който караме в началото.
По-нататък караме в градчето (предградие) Алсмер, което, разбира се, е абсолютно празно – неделя по обяд е все пак! Успяваме да продължим, след допитване до компаса, и се изнизваме от Алсмер – призрачния град. Следва едно големичко езеро, с водна кула, която точно този ден е отворена за посещения, но нас ни влече целта – Лайден, така че я пропускаме, без да разберем какво крие. Може би резервоар за вода, или нещо друго.
Спираме за почивка на нещо като къмпинг и яхтено пристанище, което е пълно с яхти. Чак водата не се вижда от тях. Аз ако имах яхта, нямаше да я държа там, в такъв хубав ден, но може би хората имат нещо по-важно да правят. След като се поосвежихме и отпочинахме, продължихме.
Тук започна още по-хубава част от пътя. Озовахме се на едно съвсем ново шосе, което се преля в друго, отвреме навреме преграждано със саксии по средата (?). През цялото време се движехме покрай един канал, по който пък се движеха яхти, корабчета и какви ли не плавателни съдове. По-късно разбрах, че това е каналът, който събира водата, източена чрез вятърните мелници от околната земя.
Покрай пътя - идилична картина, характерна за Холандия в хубав слънчев ден ( ама като е мрачно... няма и помен от това!)
По-нататък, малко преди Лайден (все още се движехме по правилния път, а и нямаше как да се объркаме, на всеки километър табелка указваше пътя) започнахме да забелязваме функциониращи вятърни мелници от класически тип. Това не се вижда всеки ден – чудно като се въртят, дали помпат вода (или мелят нещо), или просто привличат туристи.
Достигнахме Лайден! Не за пръв път го виждам, но този път е още по-очарователен, огрян от слънцето. Компактен, типично холандски старинен град с канали, но и с отворено пространство ( ей това пък не е типично). И очарователни уютни улички. Лайден е университетски град, най-старият холандски уневерситет е тук, и има живот, въпреки че е неделя следобед. Обикаляме, пием кафе, обикаляме, попадаме на „крепостната стена”, или каквото е – забележително се извисява на цели 5 (или 7?) метра, и човек може да обхване града оттам. Разкриват се няколко внушителни сгради – кметство, църкви, и други.
На някои от къщите има изписани стихове, на руски, английски или холандски. Под този стих на руски има транскрипция с латински букви, и превод. Интересно, не им ли омръзва да го гледат. Като им омръзне, трябва да боядисат цялата стена отново.
Слънцето залязва, а ние се отправяме към гарата. Ако не се приберем преди осем, колелата ни може и да се превърнат в тикви...
