Пътешествие в Исландия, втора част

Продължаваме с нашата исландска сага.

Ден 4

След като се върнахме от малко по-северната част от нашето пътуване, беше време за най-класическата обиколка в Исландия, известна като “диамантеният кръг“. Това са няколко забележителности, които са на около час каране от Рейкявик, и на около час една от друга.

Първо отиваме до националният парк Тингвелир (Þingvellir National Park). Това е място, интересно както от геологическа гледна точка, така и от историческа. Тук е била създадена исландската държава, през 930 година.

В парка Тингвелир има интересни скали и се съединяват или разединяват тектонните плочи на Америка и Европа. На това място държавата Исландия е била основана, заедно с първият парламент, или асамблея, и много от важните решения за държавата са се взимали точно там. Освен това, Атлантическият хребет (Atlantic Ridge ), който е най-дългата подводна планина, минава от там и достига на повърхността точно в Исландия. Тази планина разделя тектонните плочи от Европа и Америка.

Тази карта показва Атлантическият хребет по средата на Атлантическия океан, и далече на север, между червената Гренладия и северна Европа, се вижда как част от него е в Исландия.

Ето как изглежда на повърхността:

Човек може и да се гмурне в ледено студената вода между двете тектонни плочи, ако има желание и екипировка, и някои хора го правят, но ние се въздържахме. А за какво точно е металният обект, не знам - може би е бил вид часовник.

Определено място, на което си заслужава човек да остане повече от един час. Има много интересна растителност, освен скалите и водата. Наблизо е и един от известните големи водопади, който за съжаление пропуснахме.

Също така там се запознахме в исландските мушици-комари, които са доста неприятни и някои хора нямат против да се разхождат с мрежа около главата, за да ги избегнат.

След това се отправихме с колата до мястото, което е дало името на всички гейзери: Гейзир (Geysir). Гейзир, или “Великия Гейзир“ е гейзер, който се формирал към 1100г. в Исландия, и е един от най-големите гейзери (до 100 и повече метра когато изригне) и се появил след някои по-големи земетресения. В района има много гейзери, Гейзир е почти “спящ“ в момента, а най-активен е Стоккур, който изригва на около 10 минути със струя до 25 метра височина.

Ето как изглежда Гейзир, а под него, Стоккур.

Има пътека за разходка нагоре по скалите, откъдето може да се види впечатляваща панорама, и нагряти скали от които излиза пара.

След като се качихме догоре, и видяхме гейзера от там, слезнахме за да продължим до следващата спирка от диамантената обиколка, водопадът Гюлфос (Gullfoss), което означава Златен водопад. Съвсем не бяхме готови за гледката, която се разкри.

Това е най-впечатляващият водопад в Исландия, който видяхме и един от най-интересните водопади в света, и определено най-красивият водопад, който съм виждала. Направих около 30-40 снимки, но нито една снимка не може да пресъздаде това, което се вижда. А ние бяхме особено големи късметлии със слънчевото време, което ни се падна.

На връщане видяхме в далечината високи планини, с ледници по върховете. Исландските "високи земи" се падат на североизток от района, който ние посетихме, и не можахме да видим много от тях. Все пак, за да придобием малко впечатление и от тях, планът за следващия ден беше да се отиде до едно място в планините.

Но първо се прибрахме в поредната квартира, в един град или село на име Селфос, и посетихме тамошния басейн, да се позагреем.

Ден 5

Този ден отидохме до Исландските височини (highlands), по-точно до Landmannalaugar.

Оставихме колата в друго градче - Хелла за да пътуваме с автобус. Това нямаше да е просто междуградско пътуване, стана ясна от момента в който видяхме гумите на автобуса - поне 1.5 пъти по-големи от обикновените автобусни гуми. В началото пътувахме по обикновените исландски пътища, до момента в който автобусът напусна асфалтирания път и тръгна по черен път. Не просто “черен път“ - пътят е почти черен на цвят, и е толкова тесен, че няма как две коли да се разминат. В началото започва с обикновено поле от лава, което скоро се превръща в все по-малко обитавано, и последните заелени растения изчезват. Пейзажът е абсолютно пустинен.

Скоро след това се наложи да пресечем почти река, и разбрахме защо гумите трябва да са толкова големи.

После пак се появи малко растителност, лава, и могилките острани започнаха да стават все по-високи. След това пак видяхме зелените треви и цвета, след това лавово поле, след това скали...

Достигнахме Ландманалаугар, автобусът спря на нещо като паркинг, а ние се отправихме към малките сгради, да си платим за престоя, и да вземем карта. Лангманалаугар е място за къмпинг, от където почват няколко трекинг пътища. Има палатки, заслон, и нещо като магазин-кафене, разположено в няколко стари автобуса. Оттам успяхме да си купим пресни сандвичи, за да имаме нещо за обяд.

Ландманалаугар е уникално място. Изграден е от риолитови планини, които са причина за ярките богати цветове. В миналото той е служил като място за подслон на уморените пътници-заселници които търсили нови места за живеене през пустошта, които са използвали геотермалните извори за да отдъхнат. А почти черното лавово поле в което е разположен се нарича Лаугахраун - обширно пространство от изсъхнала магма се е образувало при изригване през 1477 г.

Ние потеглихме по един от маршрутите, който достига до един от по-ниските върхове. Все пак ходенето до там беше по доста стръмен наклон, и доста уморително. След малко спорове продължихме до горе. И гледката напълно си заслужава! Дори само за това да бяхме дошли в Исландия, щеше да си заслужава. Уникално място.

Видяхме от какво са направени шарените върхове - от сравнително дребни камъни в различни цветове. Отгоре се виждат още и още подобни структури, реката която формира паяжина от водни пътеки, и по-големи планини в далечината. Картата показва, че не много далече е вулканът Eyjafjallajökull, заради изригването на който самолетните полети над Европа бяха спряли за три месеца през 2010г.

После слезнахме до един от другите маршрути, през лавово поле, и до една малка река.

Накрая отседнахме за малко в импровизираното кафене, да си починем. За съжаление, местата вътре бяха заети.

Аз се топнах в естествения горещ басейн.

Върнахме се отново с автобуса - по пътя видахме и овце, които явно намираха какво да ядат из пустошта. Виждаше се цяла “мрежа“ от черни пътища, и се чудихме кой я поддържа, като се има предвид колко сурово и непредвидимо е времето. После се сетихме, че това вероятно не са пътища, а са реки, които лятото пресъхват. Зимата не са проходими.

След това се прехвърлихме в нашата кола - следващата спирка от master plan-a беше Вик - един град (или село) съвсем на южния бряг на острова, където има интересни плажове, и където живеят интересни птици - пъфини.

Преди да отидем до хотела спряхме на Reynisfjara - плаж от черен пясък, на който могат да се видят хексагонални базалтови колони, подобни на тези които видяхме в първите дни в Снафелснес, и интересни морски скални образувания.

Плажът е покрит с тъмни и кръгли гладки камъчета, преди да започне черният пясък. Откъм морето има пещера, която не можах да снимам, защото останах без батерия.

А след това се прибрахме в хотела, откъдето се виждаха малки черно-бели птички на една близка скала - да - пъфини.

Отидохме да вечеряме в една пицария с черно тесто за пица.

Повече за пъфините и за черния плаж ще разкажа в следващата част.