Последната част от този пътепис не е толкова богата на приключения, както предните. Рейкявик е уютен град, и освен да го разгледаме и да се топнем в Синята лагуна, нямаше какво толкова да правим.
И така, след водопада Seljalandsfoss продължихме в посока Рейкявик - столицата на Исландия и най-големия град там, като в превод името му означава "Пушещият залив". Цялото население на Исландия е около 300 000, и по-голямата част от него е в района на Рейкявик и градчетата около него.
По пътя продължи да е слънчевото време, и интересни панорами с пушещи гейзери се разкриха пред нас.
Достигнахме до Рейкявик и се настанихме в хотела тъкмо преди да завали. Хотелът ни беше точно в центъра, с гледка към една от най-забележителните сгради, лутеранската църква Халгримскиркя (Hallgrímskirkja). Успяхме да я видим в хубава светлина.
А след това излезнахме да разгледаме града, и тъй като дните лятно време са толкова дълги, имаше време за всичко.
Къщите в исландските градове са разноцветни, много от тях са в наситени цветове, вероятно да се отличават в мрачното зимно време. А лятото усещането да се разхождаш между тях е много приятно.
Има много изрисувани сгради, и като цяло графитите и уличното изкуство са доста впечатляващи.
Магазините са отворени до към 10 часа вечерно време. И почти всички магазини са с исландски сувенири - по централните улици на Рейкявик почти няма магазин, който да не е за сувенири или стока, която е основно за туристи. Настилката на една от улиците е с цветовете на дъгата, и символизира толерантността и принципте за равенство на половете в Исландия. Има и доста магазинчета с артистични или занаятчийски неща.
Ние продължихме да обикаляме, докато се изморихме, а навън така или иначе си оставаше светло.
Ден 7
На този ден ни очакваше полета за връщане, но чак към 12 през нощта.
Сутринта отидохме да видим църквата от близо.
Интересното за тази църква е, че е проектирана с идеята за базалтовите колони от лава, нещо подобно на тези от плажовете с черен пясък Reynisfjara, за които разказах преди.
А статуята отпред е на изследователя Лейф Ериксон, който стигнал до Америка 500 години преди Колумб.
Ние се разходихме в по-историческата част на Рейкявик, където са сградите на парламента и други институции, и наоколо.
А след това отидохме до другото място, където се виждат тектонните плочи от Америка и Европа, малко извън Райкявик. Минава се през лавови полета, отново като пустиня, от камъни в различни отенъци от сивото. Докато се стигне мястото, където отново могат да се видят двете плочи, както в Тингвелир, и може да се мине по мост от Европа в Америка.
Отправихме се към последната дестинация от нашето пътуване - Синята лагуна. Това е известен геотермален басейн, който e богат на минерали, с млечен син цвят, и е една от известните атракции на Исландия. Не може да се плува, защото нищо не се вижда във водата, а може би и заради минералите.
Нямам снимки от там, но снимки лесно се намират, например от тук. Но пък имам снимки от пътя до там. Синята лагуна е по пътя за Гриндавик, градът който пострада от скорошно изригване на вулкан (и наскоро след като се върнахме пак изригна, през декември 2024). Пътят до там беше затворен, въпреки това човек може да се отбие и да види лава на живо - разбира се не огнена течност, а нагорещена скорошна засъхнала лава, или нещо подобно. На собствен риск. Ние нямаше как да го направим.
Беше впечатляващо да се види колко бързо имаше проправени нови пътища през прясно образуваната лава, макар и не асфалтирани. И затворените пътища с оголени електрически проводници, минаващи покрай тях. Исландия е място, където човек разбира колко е крехка цивилизацията ни. А също и колко труд трябва да се полага на някои места, просто да се оцелява.
След като покиснахме в синята лагуна, се отправихме директно към летището. И така и не видях исландска нощ. Даже и след полунощ беше светло.
Едно е сигурно - ще се върна да видя как е и по тъмно.
No comments:
Post a Comment