На следващата сутрин пак отидохме до плажа с черен пясък, за който писах в предната част, само че от другата страна на скалата с пещерите.
Плажът е покрит с гладки камъчета.
Освен това се разкри много по-хубава гледка към морските стълбове, особено с някои интересни облаци наоколо. Видяхме и много птици над морето, само че не успяхме да ги видим отблизо.
Целият бряг в тази част на Исландия има такива образувания, ето още едни в далечината (по-нататък ги посетихме и от близо).
А след това се отправихме към следващата дестинация - Ingolfshofdi, пак на брега, с цел обиколка да се видят пъфини от близо. По пътя времето се проясни, и се разкриха невероятни гледки към планините отсреща, и ледниците им. Тук е мястото да се отбележи, че водата в Исландия е наистина най-вкусна от всякъде, където съм била, и може да се сравнява само с вода от високопланински извори. Исландците предлагат кани с вода във всеки ресторант и бар, и това е една от най-хубавите напитки.
Колкото повече се приближавахме към дестинацията ни, толкова повече времето се разваляше, започна да вали студен дъжд, и донякъде се зарадвахме че сме в колата, като видяхме един смел велосипедист да си кара колелото по пътя (като на десетки километри и в едната, и в другата посока, няма нищо...).
Ние продължихме към мястото на срещата, времето ставаше все по-неприятно, и не ни беше много ясно какво точно ще правим. Отбихме по едно малко пътче, и пристигнахме до една малка барака, по средата на нищото. Облякохме си всички слоеве от екипировката, и се присъединихме към групата от 10-15 човека, всички героично настроени. Дойде и гидът, един весел исландец, който беше по тениска и тънко якенце, защото забравил да провери прогнозата. И така, качихме се в един огромен стар трактор, и се понесохме по пътя. По-точно, се понесохме без път, защото такъв нямаше, през подгизналата земя.
Това, което се вижда отстрани, е вода.
След много дълго и подгизнало пътуване, спряхме в черния пясък.
Тръгнахме, и трябваше да спираме да изслушваме гида, който искаше да ни разкаже всичко, което беше подготвил. Той поне беше в много добро настроение.
След един много изнурителен преход, с много спирки, достигнахме до мястото където има пъфини.
Пъфините са много симпатични птици, които живеят лятото в Исландия, а зимата в Канада (май). Подобно на пингвините, пъфините си имат партньор за цял живот, както и собствена къща, в която се връщат всяка година, и си отглеждат деца, за които се грижат по повече от една година. Също така, живеят в колония от много птици, обикновено по скалистите и ветровити брегове. За разлика от пингвините, могат да летят, и то много добре. А за да се хранят, се гмуркат в морето и ловят риба.
След като видяхме доста пъфини, се върнахме - първо достигнахме до трактора, после обратно до колата. Това беше най-дългото време, което бяхме прекарвали в пороен дъжд с вятър, изобщо. Все пак, екипировката ни сравнително издържа.
Погледнахме към следващата точка в master-plan-a - разходка с лодка около ледници в морето.
И, тъй като все още зъзнехме и се възстановявахме от “разходката“, решихме да пропуснем. Нямаше как да ходим на още леден вятър, на открито, и в морето. Въпреки че имахме билети, които нямаше как да върнем, решихме да си стоим на топло в колата. Все пак, отидохме до мястото с ледниците, Jökulsárlón Glacier Lagoon - много известно място, където също трябваше да се разходим по Диамантения плаж - плаж с черен пясък, и с ледени късове. Пропуснахме и това.
Ето как изглеждат ледниците, до които не отидохме с лодка, а ги снимах отдалече.
Не съжалявахме особено, че сме пропуснали.
Видяхме отново същия велосипедист, който вече беше изминал доста километри.
На връщане спряхме в едно крайпътно заведение, Cafe Vatnajökull, с най-хубавото кафе в Исландия. Много странно, как такова място имаше по средата на нищото - без около него да има населено място. Имаше ужасно много птици, които гнездяха в полето и, незнайно защо бяха много шумни и постоянно наддаваха крясъци.
Ние определено бяхме много доволни, че намерихме това място, и че намерихме свободна маса (беше доста пълно) вместо да ходим около ледниците. Едно от най-приятните кафенета в Исландия.
След това се върнахме в хотел "Пъфин", и отидохме да се топлим в басейна във Вик.
Ден 6
Тръгнахме обратно към Рейкявик, със спирки по пътя. Първо отидохме към мястото с интересни скали, което видяхме в далечината, от плажа с пещерите.
До това място - Dyrhólaey - се достига през висока скала (клиф?) на брега на морето. До някъде се стига с кола, после има да се ходи, и има и изкачване. Този път имахме късмет с времето.
Тръгнахме към по-високата скала, с голям фар.
Оказа се, че е пълно с пъфини. Пъфини на слънце, без гид. Доста се спирах да снимам, но не бяха прекалено близо.
А гледките от мястото с фара си заслужаваха.
Такива скали съм виждала на едно друго място - Етрета във Франция, по северното атлантическо крайбрежие. Но снимката е от исландските скали.
No comments:
Post a Comment