Междузвездни войни, делфини, и ракети

Не знам дали се досетихте от заглавието, но, да, посетихме Флорида това лято, и то с цялото семейство. Това беше полу-туристическа обиколка, вдъхновена от една от моите конференции, не толкова далече от там, и от факта че мъжа ми е учил там и все още има приятели във Флорида, с които успяхме да се видим.

И така, потеглихме с един 11-часов полет до Орландо, който мина забележително добре, като се има предвид че беше първият полет на дълго разстояние за децата, и пристигнахме в ранната привечер във Флорида. Явно, човек трябва да внимава на летищата в Щатите, защото багажите ни бяха стоварени на друг колан, не на обявения, и след това същото се повтори с другият ни полет. Минахме през проверките съвсем безпроблемно, взехме си колата която бяхме запазили, и намерихме хотела. Хотелът се оказа ресорт, оказа се че сме объркали нещо с леглата, но в крайна сметка се намери място за всеки да легне някъде.

На сутринта, пред терасата ни се разхождаше голяма дива птица, прилична на дива пуйка (а може би беше паун).

Това беше първата ни среща с диви животни във Флорида. Оказа се, че там е пълно с такива, и всъщност е едно от местата по света, където съм срещала най-много диви животни.

Скоро след това отидохме да си вземем кафе и закуски от едно местенце до езерцето в ресорта. Оказа се, че езерцето е обитавано от много риби и костенурки. Една чапла си сушеше крака на слънце. И изведнъж, до чаплата се появи алигатор. И костенурка.

И после, алигаторът реши да дойде при нас. Явно видя че представлява голям интерес. В началото си мислех че дойде заради големите риби, но явно не им обръщаше никакво внимание, и може би чакаше да му пуснем храна.

Не бях виждала алигатор от толкова близо.

След като постояхме с алигатора около половин час, тръгнахме към Мелбърн (Флорида). За да се стигне до там, трябва да се премине през един мост, който отделя цяла тънка крайбрежна ивица (не ми е ясно дали е остров, полу-остров, или нещо друго) от основната земя. Оказва се, че това е бариерен остров, който се образува естествено от натрупване на пясъци. Доста голяма част от крайбрежието на Флорида има такива острови, макар че са застрашени от повишението на нивото на морската вода. Гледката от самолета при кацане беше много интересна, островната ивица беше точно като бариера малко след континенталната част, и изглеждаше като построена от хора.

Пресякохме моста, и отидохме на брега на морето. Има голяма разлика между вълните на вътрешните морета с които сме свикнали в Европа, и океанските вълни. Океанските са доста по-вълнуващи (сега забелязвам, че думата "вълнуващи" идва от вълна) и нашите деца набързо се измокриха.

След това се разходихме около университета в Мелбърн.

На следващия ден отидохме до Кейп Канаварал (Cape Canaveral, Kennedy Space Center) до музеят на НАСА за ракети и космически изследвания. Този комплекс е огромен, и има много ракети (или макети на ракети) които са изстреляни в последните 30-40 години за да изследват Слънчевата система и отвъд нея. Една от най-впечатляващите истории е тази за космическата совалка Атлантис, която имала различни мисии, например да докарва космонавти до международната космическа станция, като после се връща за нова мисия.

Имаше и интересни станции които обясняват принципа на телескопа Джеймс Уеб и показват разликата между снимките с този телескоп и Хъбъл.

Като цяло, беше много интересно, но и много горещо, и добре ще имаше много климатизирани зали за разглеждане.

Причината този комплекс да се намира точно там е, че там има станция (космодрум) за изпращане на ракети, и оттам излитат ралети на НАСА и на Space X. Хората, които живеят наоколо редовно могат да наблюдават излетялите ракети, като огромни факли, докато изчезнат в далечината.

На връщане пак се отбихме на брега. Беше интересно, защото заваля дъжд, който беше топъл, и водата също, и беше доста приятно, но тъй като се появиха светкавици ме достраша да не ни удари някоя светкавица във водата. А след това минахме през Peacock Beach или нещо подобно, където видяхме няколко пауна да се разхождат (те са също толкова разпространени като алигаторите), но не успях да ги снимам.

На следващия ден отидохме до един от парковете на Дисни, Hollywood Studios, тъй като там голяма част от парка е посветена на Star Wars Universe. Наистина, човек може да почувства атмосферата от някой филм.

Успяхме да се върнем с два оригинални светлинни меча, с кристали и активация на Силата.

Направихме няколко космически полета и бяхме преследвани от различни пришълци.

И посетихме Oga's Cantina - наистина причудлив бар, в който пихме интересни питиета от далечни светове.

Накрая успяхме да се сдобием с робот пазител, нямаше как.

На следващия ден продължихме с обиколката по атракциите на Флорида около Орландо, и отидохме в морският парк Sea World. Това е нещо като зоологическа градина за морски обитатели, и има делфини, косатки, морски костенурки, и всякакви други обитатели. Делфините и косатките изпълняват номера и представления пред публика, а видрите и тюлените изпълниха цяла театрална пиеса.

Знаете ли кое е това животно?

И отговорът е - manta ray (манта).

Ето още няколко.

И, замалко щях да забравя за ролър костърите. Пробвахме два-три, като единият беше от тези, които са много типично американски, огромен и те обръща в лупинг с главата надолу, при което ако имаш нещо по джобовете, може да забравиш за него (е или да се улови в мрежите които се виждат на втората снимка). За мен, а и за големият син беше първото такова изживяване.

Също така, бяхме на два такива, които те потапят във вода или ти изливат вода отгоре, което в жегата беше добре дошло, и на малкия син много му хареса. Особено едно, което се казва Пътешествие към Атлантида (Journey to Atlantis), където освен че се пускаш на 90 градуса надолу, те поливат с вода. На мен ми се изсипа цяла една огромна кофа и ме измокри от глава до пети.

И така, денят беше пълен с много интересни забавления.

След това отидохме за няколко дена до Барбадос, за което ще пиша отделно.

И на връщане имахме още един ден в Орландо, и отидохме до музеят на науката и технологиите, където можеше да се пробва симулатор за полет на изтребители, което беше най-интересното в музея.

Флорида е интересно място, и следващият път бих отишла на най-южните острови, където природата си заслужава да се види в диво състояние.

Япония, част 2

Това е продължението на пътеписа за Япония, първата част е тук.
Камакура

Следващите дни беше основно конференция в Йокохама - градът от който не бях видяла почти нищо на дневна светлина. Все пак, реших че си заслужава да отида за един късен следобед до Камакура, близък град на брега на морето с много храмове, който някога е бил политическа столица на Япония.

Успях някакси да се ориентирам кой е правилният автобус, и веднага се запътих към най-известното място, статуята на огромния седящ Буда (Дайбутсу). Това наистина е огромна статуя, дотолкова, че под нея има помещение в което може да се влиза.

Има приятна градина и храм от задната страна на статуята, но след като човек я снима, няма какво толкова да се прави там. Затова се запътих към следващият най-близък голям храм, Хасе Канон, или Хаседера. Вече ставаше доста късно, и нямаше много посетели. Това е най-интересното и хубаво място, което видях в Япония.

Между другото, има много какво да се каже за Камакура. Например, цял период на будизма се нарича Камакура. В градът и близо около него има огромен брой храмове и места за посещение. Има сайтове които обясняват за всички тези храмове и аз бях се амбицирала да посетя много от тях, но забравих да си дам сметка, че е доста късно следобед, а те затварят в 17 часа. Затова не можах да посетя повече храмове, и Хаседера можах да разгледам само набързо (затова смятам да се върна пак).

Едно от най-впечатляващите неща в Япония са градините. Този храм има вълшебна градина, в която и най-малкият детайл е на място, и вдъхва радост само затова че съм била там и че съм я видяла, дори за малко. От цветята, през водните кончета, през рибите във вирчето, през всички дървета, през статуите, градината най-много ми хареса в този храм.

Освен това, има и каменна градина (karesansui), която е Дзен градина, типична за манастирите или храмовете в Япония. Това е градина без растения, която е оформена от различни по големина камъни, и настилката напомня на водни вълни. Целта на такава градина е да се наблюдава от някоя пейка, и да подпомага медитацията на монасите. Идеята е да се предастави природен пейзаж, или неговата същност, сякаш замръзнала във времето.

Този храм беше много интересен, не само заради уникалните статуи на богинята на състраданието, заради които е известен. Има подземие, което представлява пещера в коридори, в който човек трябва да върви наведен, за да мине. Съвсем тъмно и тясно е. Оствят се свещи или други предмети, свързани с ритуали за благополучие на семейството, или мир на починалите. Вътре е тъмно като в пещера, и пак има статуи.

Може доста да се говори за статуите в храма. Основно, те се делят на такива на богинята Хасе която е божество на състраданието, и на малки или големи статуи на Джидзо - божеството пазител на децата. Ето тази ми е любима.

Като бях в храма, не знаех какви са тези малки статуи. После прочетох, че символизират деца, които не са се родили, или са починали при раждане. Има хиляди такива в храма.

По-нататък следва изкачване по стълби, и се открива самият храм.

Има типичните елементи, със специално място за молитви изписани на свитъци, статуи, и т.н. Не можах да разгледам всичко. Но цялостната атмосфера беше изключително приятна. Наистина място, където човек може да се чувства спокоен и да търси духовен мир. До храма има широка площадка с гледка към града и морето.

Имаше и стълби нагоре, към още някакво място с панорамна гледка, но вече не беше възможно да се отиде натам. Затова и доста бързо слезнах надолу (след като си взех късметче от храма - лист с мистериозна мъдрост, преведена и на английски).

След като излезнах от храма, реших да отида към брега, тъй като нямаше как да посетя други храмове. Камакура е много приятен град с малки улички и кооперации или къщи с дворове. Бързо стигнах до плажа. Плажът представлява голяма пясъчна ивица, с няколко заведения към по-централната част. Общо взето, нищо особено, но водата беше приятна.

След това продължих по уличките. Едно от нещата които правят впечатление в Япония -- страна за която имам очаквания че е високотехнологична и добре развита -- са тези стълбове с навити жици които са навсякъде по малките улици. Поне на мен не ми изглеждат съвсем безопасни, но може би са. А друго интересно е, че има знаци които показват пътя за евакуация в случай на цунами.

На връщане към гарата попаднах в една книжарница за стари книги. Не знам дали знаете - аз не знаех - че книгите в Япония се отварят обърнати на 90 градуса и се разлистват в обратната посока. Както и да е, тази книжарница ме привлече, и реших да я разгледам. Освен това, след като си купих онази фигурка на жабок (в първата част разправям за нея), се порових малко да науча повече по темата за тези животни -- по-точно жаби, зайци, прасета, и някои други, които се срещат доста и по филмите от студио Гибли, и защо са разпространени в японската култура. Оказа се, че първите рисунки на очовечени животни са от към 17ти век, нарисувани на един свитък (Chоjу Giga, Scroll of Frolicking Animals) в един от храмовете в Киото, от един монах. Свитъкът е много метри дълъг, и се състои от различни истории с различни животни, които носят вода, танцуват, боричкат се, или участват в състезания по стрелба. Аз си мислех, че това има общо с моят жабок и книгата която продавачът в Токио ми показа, и попитах продавачката в книжарницата, като и показах за Chоjу Giga на телефона си. Най-изненадващо, тя отиде да търси нещо, и се върна с кутийка, която отвори, и измъкна навита ролка с целият свитък с всички рисунки. Ето някои малки сегменти.

Аз много се зарадвах на тази находка. Няма нищо общо, или поне не пряко с жабока, и по-добре.

Последни дни

Успях да отида още веднъж до Камакура, за да видя поне още един храм там, Tsurugaoka Hachimangu. Това е много голям храм, с парк около него, и изглежда е най-добре да се види пролетта, когато черешовите дървета са цъфнали. През юли няма цветове, но имаше огромен брой водни лилии.

Друго интересно е, че в парка има много гълъби, за които се счита че носят добър късмет, или нещо подобно. Целият комплекс е много голям, с няколко сгради, и в тази най-отгоре има и музей.

Определено, Камакура много ми хареса. Най-вече, атмосферата в града, и храма Хаседера. Мисля, че от различните видове храмове и религии, определено ми допада Дзен будизма.

На следващия ден имах време преди полета да разгледам и Йокохама по светло.
Йокохама има много лица. Досега, в пристанищния квартал видях модерни високи сгради на високотехнологични компании, хотели, конгрес-центъра, увеселителния парк с атракциите около него, най-високия небостъргач в Йокохама (и, поне доскоро, Япония)... Много от най-големите японски компании, като Фуджи например, имат центрове за изследвания и иновации там. Неслучайно доста от големите конференции в областта на технологиите се провеждат там, например догодина ще е една от най-големите конференции за роботика. Има и доста високи блокове с апартаменти, и парк до брега на морето.

А точно от другата страна на този квартал е най-големият китайски квартал в Япония. Тъй като ми препоръчаха да не изпусна да го видя, отидох до там последния ден. Всъщност, китайският квартал представлява една улица с най-различни ресторанти или места за купуване на храна, и тук-там някой магазин за китайски сувенири. От едната страна има китайски будистки (може би) храм. Има голяма разлика между китайската и японската култура, като който и да е японски ресторант или магазин е много по-подреден и с ясно установени правила в сравнение с китайските.

Тези ягоди не са замразени, а са фиксирани със втвърдена разтопена захар или нещо подобно. И не се ядат лесно.

След това директно се стига до квартала с дизайнерски магазини и бутикови стоки, който е много симпатичен и има живописни улици с малки заведения.

Някъде там влезнах в ретро-изглеждаща сграда, с магазини от осемдесетте години, в които нито стоките, нито продавачите са се променили от тогава. Поговорих си с двама симпатични продавачи (семейство, на по 70 и нагоре години) в един от магазините от който си взех нещо. Те се зарадваха като им казах че съм от България, и казаха че в Япония хората знаят за България и за българското кисело мляко.

И после се върнах покрай пристанището, като преди това минах през някои паркове с цветни градини.

До скоро, Япония! Ще се върна.